Някои специфични случаи при командировки

В практиката често се налага предприятията да командироват свои служители в България и в чужбина, като в редица специфични случаи възникват въпроси, свързани с командировките.

Информация за парите, които се изплащат при командировка на служител може да се открие тук – Командировъчни пари, а как се документира командировка в софтуер за заплати ПЛЮС МИНУС е описано тук – Документиране на командировките.

В настоящата статия ще се разгледат някои специфични въпроси, свързани с командировките и как се процедира в такива случаи.

Командировка или не

Служител е изпратен на тридневна командировка с нощувки, а на четвъртия ден се връща. В случая възниква въпрос дали последният ден (денят на връщането) е част от командировката или не е. Също трябва да се изясни дали и в какъв размер дневни пари се дължат на служителя за деня на връщане. Според чл.2 от Наредбата за командировките в страната (НКС), “Командировките се определят в календарни дни и включват дните за изпълнението на задачата, дните на пътуването и почивните и празничните дни.” Това означава, че и четвъртият ден е част от командировката на служителя. Освен това, според чл.19, ал.1 от НКС, на командирования, когато остава да нощува в мястото на командировката, се заплащат дневни пари в размер 22 евро за всеки ден от командировката, т.е. за всичките 4 дни от командировката.
Строителна фирма извършва строително монтажни работи на територията на 2 града. В случая трябва да се прецени дали строителните работници се считат за командировани, когато отиват на строителни обекти или не са командировани. В чл.6, ал.1 от НКС е записано, че не се считат за командировани лицата, които “1. извършват постоянната си работа през време на пътуването - работници от локомотивни и други превозни бригади, шофьори, летци, моряци, ловни и риболовни надзиратели от подвижната охрана и др.; 2. изпълняват служебни задачи в границите на населените места, където е мястото на работата им, определено при възникване на трудовото правоотношение; 3. изпълняват длъжности като снабдители, доставчици, куриери, раздавачи и други, при които характерът на работата е свързан с пътуване между различни населени места.” В случая, служителите на строителната фирма не попадат в хипотезата на чл.6, ал.1, т.1. Още при възникване на трудовото правоотношение, определянето на мястото на работа е задължително, като страните по трудовото правоотношение трябва да го уговорят изрично в трудовия договор (чл.66, ал.1, т.1 от КТ). Когато строителният обект се намира в населеното място, където е уговорено мястото на работа в трудовия договор, то служителите не са командировани, защото се прилага чл.6, ал.1, т.2 от НКС. Когато обаче строителният обект е в друго населено място, то служителите се считат за командировани. Това е вярно независимо дали фирмата обичайно извършва дейност в другото населено място или не.

Дневни пари и пътни пари

По време на еднодневна командировка, служител изпълнява служебни задачи, като това му отнема 5 часа при 12 часово дежурство, при уговорено работно време в трудовия договор 8 часа. Командированият не нощува по време на командировката. Според чл. 19 , ал. 2 от НКС, когато командированият изпълнява служебните си задължения през по-голямата част от работното време в друго населено място без нощуване, размерът на дневните командировъчни пари е 50% от основния (по чл.19, ал.1 от НКС) – т.е. 11 евро. Продължителността на работното време се определя в трудовия договор (чл.66, ал.1, т.8 от КТ). Ето защо на командирования се заплащат дневни пари, когато изпълнява служебните си задължения в друго населено място през по-голямата част от уговореното в трудовия договор работно време. В примера, на служителя се дължат дневни пари в размер на 11 евро, защото той изпълнява служебните си задължения в друго населено място през повече от половината от уговореното работно време в трудовия му договор (8 часа).
Служител е командирован в друго населено място, като му е осигурена безплатна храна по време на командировката. Дневни пари не се заплащат, защото според чл.23 от НКС, “Не се заплащат дневни пари при ползване служебно на целодневна безплатна храна в мястото на командировката.“
Служител е командирован за 3 дни в друго населено място в страната, като предприятието заплаща пълната стойност на резервацията на хотел с пансион тип “all inclusive”. Пансионът приключва със закуска в последния ден (т.е. след закуската няма предоставена безплатна храна през деня). В този случай трябва да се прецени дали за последния ден се дължат дневни пари на командирования. Дневните командировъчни пари по чл.19, ал.1 от НКС (22 евро) се дължат за всеки ден от командироването, включително почивните, празничните дни и тези на пътуване. В чл. 23 от НКС е определено, че не се заплащат дневни пари при ползване служебно на целодневна безплатна храна в мястото на командировката. В тази връзка, когато на мястото на командировката не е предоставена безплатна храна в дните на командировката, командироващият следва да изплати дневни пари.
За пътуване до мястото на командировката, служител използва личен електрически автомобил. В тази ситуация, независимо че автомобилът е електрически, а не на гориво, когато в заповедта за командировка е посочено, че пътуването следва да се извърши с личен автомобил, работодателят е длъжен да изплаща пътни пари според чл. 13, ал. 1 от НКС.

Извънреден труд и празнични дни

Шофьор е командирован в друго населено място и тръгва в 4.00 сутринта, а работното му време обичайно започва в 8.00. При тази ситуация, ако продължителността на работното време е повече от уговореното, на служителя трябва да се заплати увеличение за положен извънреден труд. Това е така, защото съгласно чл. 143, ал. 1 от КТ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време.
Служител е командирован в чужбина. В периода на командировката е и ден, който е празник в България, но не е празник в държавата, където се намира служителят. Според чл. 264 от КТ за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. Условие за изплащане на увеличеният размер на трудовото възнаграждение е работникът или служителят да е полагал труд през съответния ден, обявен за официален празник, ако същият е определен за такъв в чл. 154, ал. 1 от КТ. Това означава, че въпреки че в страната, където е командировката, денят не е празник, ако този ден е посочен в чл.154, ал. 1 от КТ, за положен труд през този ден служителят има право на не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. Освен това, служителят има право и на командировъчни пари в размер на 22 евро за всеки ден от командировката, независимо дали е празник или не.

ЕТЗ при командировка

Според чл.10, ал.1, т.4 от Наредбата за вписване в регистъра по заетостта, ЕТЗ се подава при командироване по реда на чл. 121а, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда. Според чл.121а, ал.1, т.1 от КТ, “Командироване на работници или служители в рамките на предоставяне на услуги е налице, когато български работодател командирова работник или служител на територията на друга държава - членка на Европейския съюз, държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария за своя сметка и под свое ръководство въз основа на договор, сключен между работодателя и ползвателя на услугите или в предприятие от същата група предприятия.

Според чл.10, ал.2 от Наредбата за вписване в регистъра по заетостта, не се подава електронен трудов запис при изменение на мястото на работата в случаите на командироване по реда на Наредбата за командировките в страната или на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина или при промяна на мястото на работа по реда на чл. 107з, ал. 8, изречение второ от Кодекса на труда.

Трябва да се има предвид следния специфичен случай. Ако фирма е клон на чуждестранен търговец от ЕС и изпраща свои служители за семинар, конференция, тийм билдинг в предприятието майка в страната в ЕС, не е приложим чл.121а, ал.1, т.1 от КТ. Това е така, защото чл.121, ал.1, т.1 е налице, когато работникът или служителят е командирован в рамките на предоставяне на услуги с цел извършване на работа на територията на друга държава членка на Европейския съюз. Когато работникът или служителят е командирован за участие в конференция, обучение, семинар или друг случай от този вид, при които не се полага труд срещу възнаграждение и командироването не е във връзка със стопанската дейност на работодателя, командироването следва да се извърши при спазване на условията и реда на чл. 121 от КТ и Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ). За тази командировка не се подава ЕТЗ, според чл.10, ал.2 от Наредбата за вписване в регистъра по заетостта.