Самоосигуряващото се лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО) е лице, упражняващо свободна професия; лице регистрирано като едноличен търговец, съдружник в търговско дружество, собственик на ЕООД; лице регистрирано като земеделски стопанин и др. В качеството си на физическо лице самоосигуряващото се лице може да сключва трудови или граждански договори с други предприятия.
В настоящата статия ще разгледаме как се облагат и документират изплатените доходи по граждански договор на самоосигуряващо се лице.
Граждански договор
Гражданският договор е договор между две страни – една в качеството си на изпълнител и втора в качеството си на възложител. При този договор възложителят възлага изпълнението на определена работа, задача, услуга (например: изработка на сайт, консултантски услуги, изготвяне на графичен дизайн, ремонтни и монтажни дейности и др.) на изпълнителя, който се съгласява да я изпълни срещу заплащане. Гражданският договор е нормативно регламентиран в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и в Търговския закон (ТЗ).
Граждански договор може да бъде сключен с всеки пълнолетен гражданин, който има право да извършва определена услуга или работа, включително и със самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО.
Осигуряване
Доходите изплатени по граждански договор са доходи за полагане на труд без трудово правоотношение и върху тях се дължат задължителни осигурителни вноски за социално осигуряване (чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от КСО) и за здравно осигуряване (чл. 40, ал. 1, т. 3 от Закона за здравно осигуряване (ЗЗО)). Осигурителни вноски не се дължат, когато за месеца лицето няма доход от друго основание и сумата по гражданския договор след приспадане на нормативно признатите разходи за дейността (чл. 29, ал. 1 от Закона за данъка върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)) е под минималната работна заплата.
В общият случай задължението да удържа и внася осигурителните вноски е на платеца на дохода (когато е предприятие или самоосигуряващо се лице), но когато лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО и е декларирало това обстоятелство (с писмена декларация пред платеца на дохода), то платецът няма задължение да удържа и внася социалните и здравните осигуровки (чл. 11 от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ)). В този случай осигурителните вноски са изцяло за сметка на самоосигуряващото се лице, независимо от дейността, за която е регистрирано и се дължат след определяне на окончателния размер на осигурителния доход за годината (по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО).
Получената сума по гражданския договор, след приспадане на 25 % нормативно признати разходи за дейността (чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ), се посочва в колона 5 на Таблица 1 и 2 от справката за окончателен размер на осигурителния доход на самоосигуряващото се лице към годишната данъчна декларация по чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Пример: Самоосигуряващо се лице, собственик на ЕООД ежемесечно се осигурява в дружеството за фонд Пенсии (19.8%), за фонд Общо заболяване и майчинство (3.5%) и за здравно осигуряване (8%) върху минималния осигурителен доход (550.66 евро) и полага личен труд в дружеството, за което получава възнаграждение от 550.66 евро. През годината е получило хонорар за работа по извънтрудово правоотношение в размер на 5 000 евро. Нормативно признатите разходи за дейността са 25 %. Самоосигуряващото се лице следва да довнесе за годината осигурителни вноски върху 3750 евро (5000 – 1250 (5000*25%)).
Данъчно облагане
Доходите по граждански договори подлежат на облагане с авансов данък (чл. 43 от ЗДДФЛ) и с данък върху общата годишна данъчна основа (чл. 30 от ЗДДФЛ).
В общият случай задължението да определя размера и да удържа авансовият данък е на платеца на дохода (когато е предприятие или самоосигуряващо се лице), но когато възнаграждението по гражданския договор се изплаща на самоосигуряващо се лице и то е декларирало това обстоятелство (с писмена декларация пред платеца на дохода), платецът няма задължение за определяне размера на данъка и за неговото удържане.
В този случай определянето на размера на дължимия авансов данък и неговото внасяне е задължение на самоосигуряващото се лице.
Размерът на авансовия данък се изчислява като разликата между:
-
облагаемия доход – определя се като получения доход от извънтрудово правоотношение за съответното тримесечие се намалява с нормативно признатите разходи за дейността (чл. 29, ал. 1 от ЗДДФЛ), и
-
осигурителните вноски – задължително удържани на лицето, а когато получателят е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО и е декларирало това обстоятелство (с писмена декларация пред платеца на дохода), които е задължено да прави за своя сметка за съответния данъчен период (тримесечие)
се умножи по данъчна ставка 10 %.
Данъкът се дължи авансово за всяко тримесечие без четвъртото тримесечие на данъчната година.
Пример: Самоосигуряващо се лице, собственик на ЕООД авансово се осигурява в дружеството за фонд Пенсии (19.8%), за фонд Общо заболяване и майчинство (3.5%) и за здравно осигуряване (8%) върху минималния осигурителен доход (550.66 евро). Лицето не полага личен труд във фирмата. За първото тримесечие на годината е получило доход в размер на 3 000 евро. Нормативно признатите разходи за дейността са 25 %.
Данъчната основа за тримесечието се определя като от получения доход (3000 евро) се приспаднат нормативно признатите разходи 750 евро (3000*25%) и авансовите осигуровки 517.05 евро ((550.66*19.8% + 550.66*3.5% + 550.66*8%)*3 месеца) и е в размер на 1732.95 евро.
Дължимият авансов данък за първото тримесечие е в размер на 173.30 евро (1732.95х 10%).
Полученият доход по гражданския договор участва и при формиране на годишната данъчна основа за доходи от друга стопанска дейност. Данъчната основа се определя като полученият доход от извънтрудово правоотношение се намалява с удържаните задължителни осигурителни вноски на получателя (които са за негова сметка), а когато получателят е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО и е декларирало това обстоятелство (с писмена декларация пред платеца на дохода) със осигуровките, които е задължено да прави за своя сметка през годината.
Годишната данъчна основа за доходи от друга стопанска дейност е част общата годишна данъчна основа. Дължимият данъкът върху общата годишна данъчна основа се определя при попълване на годишната данъчна декларация по чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Документиране
За изплатения доход по граждански договор платецът на дохода (когато е предприятие или самоосигуряващо се лице) издава, на лицето получател на дохода, документ Сметка за изплатени суми по образец (чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ) и при поискване от лицето издава и Служебна бележка (чл. 45, ал. 5 от ЗДДФЛ).
Но когато получателят на дохода е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО и е декларирало това обстоятелство (с писмена декларация пред платеца на дохода), то платецът няма задължение да издава Сметка за изплатени суми, Служебна бележка или друг документ за изплатения доход.
В този случай самоосигуряващото се лице, което е получило доход по граждански договор (чл. 10, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ) издава документ удостоверяващ придобиването на дохода (чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ). Издаденият документ следва да съдържа реквизитите посочени в чл. 6 , ал. 1, т. 3 и чл. 6, ал. 3 и от Закона за счетоводството (ЗСч).
Деклариране
За дължимите осигуровки по граждански договор се подават:
Декларация образец 1 – подава се ежемесечно (до 25-о число на месеца, следващ месеца, на изплащане на възнаграждението) от платеца на дохода (когато е предприятие или самоосигуряващо се лице) само за лицата, на които са удържани осигуровки. Декларацията не се подава от платеца, когато получателят на дохода е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО и е декларирало това обстоятелство (с писмена декларация пред платеца на дохода). За получените доходи по гражданския договор самоосигуряващото се лице няма задължение да подава декларацията.
Декларация образец 6 – подава се ежемесечно заедно с декларация образец 1 от платеца на дохода (когато е предприятие или самоосигуряващо се лице) само за лицата, на които са удържани осигуровки. Декларацията не се подава от платеца, когато получателят на дохода е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО и е декларирало това обстоятелство (с писмена декларация пред платеца на дохода). Самоосигуряващото се лице подава декларацията един път годишно (в срок до 30 април на текущата година) с информация за дължимите осигурителни вноски, определени по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.
За облагаемия доход и дължимия данък по граждански договор се подават:
Годишна данъчна декларация по чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ – подава се един път годишно (в срок от 10 януари до 30 април на годината, следваща годината на получаване на дохода) от получателя на дохода в това число и от самоосигуряващото се лице. Полученият доход от гражданския договор се декларира в Приложение № 3 към декларацията и се включва в справката за определяне окончателния размер на осигурителния доход на самоосигуряващото се лице.
Декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и по чл. 201, ал. 1 от ЗКПО – подава се на тримесечие (до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на доходите) от платеца на дохода (когато е предприятие или самоосигуряващо се лице), за удържаните данъци. Декларацията не се подава от платеца, когато получателят на дохода е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО и е декларирало това обстоятелство (с писмена декларация пред платеца на дохода). Самоосигуряващото се лице има задължението да определи дължимия авансовия данък върху придобитите доходите от граждански договори през съответното тримесечие и да подаде декларацията.
Справка по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ – подава се един път годишно (до 28 февруари на годината, следваща годината на изплащане на дохода) от платеца на дохода (когато е предприятие или самоосигуряващо се лице) за изплатените през годината доходи и за удържаните през годината данък и задължителни осигурителни вноски на физически лица. Платецът подава информация за изплатения доход и когато получателят на дохода е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО и е декларирало това обстоятелство (с писмена декларация пред платеца на дохода).
Въвеждане в софтуер за заплати Плюс Минус
Изплащане на дохода
В софтуер за заплати на Плюс Минус лицата, на които се изплащат доходи по граждански договор се въвеждат като за тях се създава личен картон с вид осигурен 14. За изплатения им доход по граждански договор се създава документ Сметка за изплатени суми, който се стартира от екран Заплати чрез бутон Добави.
Когато доходът по граждански договор се изплаща на самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО и то е декларирало това обстоятелство (с писмена декларация пред платеца на дохода), във фирмата платец на дохода за лицето не се въвежда личен картон в модул Заплати на Плюс Минус. В този случай за получения доход самоосигуряващото се лице издава документ, който във фирмата платец на дохода се въвежда в модул Счетоводство на Плюс Минус. За целта може да използва документ Фактура покупка (тип +ФЕ и файл invoicep.pm), Протокол за покупка на стоки и услуги без документ (тип ПП и файл prtcl7.pm) и др.
За осчетоводяване на платената сума по гражданския договор може да се използва операция Банка, документ Разходен касов ордер (тип РКО и файл rko.pm) и др.
Деклариране
За изплатените доходи по граждански договор в Плюс Минус се изготвят следните декларации:
-
месечна декларация образец 1 и образец 6 – подава се от фирмата платец на дохода само за лицата вид осигурен 14, на които са удържани осигуровки. Не се подава за изплатения доход на самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО, което е декларирало това обстоятелство (с писмена декларация пред платеца на дохода). Стартират се меню Операции / Декларации обр. 1 и обр. 6 и се попълват автоматично на база записаните сметки за изплатени суми.
-
годишна декларация образец 6 – подава се от самоосигуряващото се лице с информация за дължимите осигурителни вноски през предходната година и за сумите за довнасяне от минали години (предходни на годината, за която се подават данни). За целта в Плюс Минус във фирмата, в която се самоосигурява в модул Заплати трябва да се попълни и запише справка за определяне окончателния размер на осигурителния доход на самоосигуряващото се лице (Справки / Справки, изготвяни в края на отчетния период или тримесечие / Годишен осиг.доход – самоосигуряващи се) като в колона 5 на Таблица 1 и 2 ръчно се добави и сумата изплатена по гражданския договор. Годишната декларация 6 се стартира от меню Операции / Декларации обр. 1 и обр. 6 като в поле Извеждане на се избира Декларация образец 6, включва се отметка Изведи и от поле Самоосигуряващо се лице се избира името на лицето.
-
декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ – подава се от фирмата платец на дохода с информация за удържания данък на лицата вид осигурен 14. За данъка върху изплатения доход на самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО, което е декларирало това обстоятелство (с писмена декларация пред платеца на дохода) декларацията не се подава от платеца. Самоосигуряващото се лице само изчислява данъка и подава декларацията. Стартира се меню Документи / Декларации и заповеди / Декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО и се попълва автоматично на база записаните сметки за изплатени суми.
-
справка по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ – подава се от фирмата платец на дохода с информация за изплатения доход, удържаните осигуровки и данък на лицата вид осигурен 14 и за изплатения доход на самоосигуряващото се лице по смисъла на КСО, което е декларирало това обстоятелство (с писмена декларация пред платеца на дохода). Стартира се меню Справки / Справки, изготвяни в края на отчетния период или тримесечие / Справка по чл. 73 от ЗДДФЛ и се попълват автоматично на база записаните сметки за изплатени суми. Данните за самоосигуряващото се лице и изплатения му доход се въвеждат ръчно в справката.
-
годишна декларация по чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ – подава се от получателя на дохода с информация за придобитите през годината доходи, включително и от граждански договори (извънтрудово правоотношение), удържаните осигуровки и дължимия годишен данък. Стартира се от меню Справки / Годишни отчети от модул Счетоводство.