Граждански договор може да бъде сключен с всяко физическо лице в трудоспособна възраст. Той се сключва между две страни – една която, възлага (възложител) изпълнението на определена работа (задача, услуга и др.) на другата страна (изпълнител), която се съгласява да я изпълни срещу възнаграждение.
В настоящата статия ще разгледаме как се облагат изплатените възнаграждения по граждански договори при един или няколко възложителя, когато сумата след приспадане на нормативно признатите разходи е под минималната работна заплата (МРЗ).
Документиране
За изплатеното възнаграждение по граждански договор платецът на дохода (когато е предприятие или самоосигуряващо се лице) издава, на лицето получател на дохода, документ Сметка за изплатени суми по образец (чл. 45, ал. 4 от Закона за данъка върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)) и при поискване от лицето издава и Служебна бележка (чл. 45, ал. 5 от ЗДДФЛ). Сметка за изплатени суми не се издава, когато получателят е самоосигуряващо се лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Осигуряване
Доходите изплатени по граждански договор са доходи за полагане на труд без трудово правоотношение.
Осигурителният доход за полагане труд без трудово правоотношение се определя като от брутното възнаграждение по договора се приспаднат нормативно признатите разходи за дейността (чл. 29, ал. 1 от ЗДДФЛ).
В общия случай върху възнаграждението по гражданския договор се дължат задължителни осигурителни вноски за социално осигуряване (чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от КСО) и за здравно осигуряване (чл. 40, ал. 1, т. 3 от Закона за здравно осигуряване (ЗЗО)).
Задължението да удържа и внася осигурителните вноски е на платеца на дохода (когато е предприятие или самоосигуряващо се лице). За дължимите осигуровки ежемесечно възложителя подава декларация образец 1 и образец 6.
Осигурителни вноски не се дължат, когато:
-
за месеца лицето няма доход от друго основание и осигурителният доход по гражданския договор е под минималната работна заплата (чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО).
-
за месеца лицето е получило доходи на други основания (като се спазва поредността определена в чл. 6, ал. 11 от КСО), чийто сбор надвишава максималния осигурителен доход.
В тези случай платецът на дохода няма задължение да подава декларация образец 1 и образец 6.
Пример 1: Лице полага труд по граждански договор през месец Май 2026 г. при един възложител. Брутната сума по договора за месеца е 700.00 евро. След приспадане на нормативно признатите разходи размерът на възнаграждението е 525.00 евро, който е по-малък от МРЗ (620.20 евро за 2026 г.). За месеца лицето няма други доходи. В този случай върху сумата по гражданския договор не се дължат осигуровки и възложителят няма задължението да подава декларации образец 1 и образец 6.
Пример 2: Лице полага труд по граждански договор през месец Май 2026 г. при двама възложители. Възнаграждението след приспадане на нормативно признатите разходи при първия възложител е 200.00 евро (под МРЗ), а при втория е 300.00 евро (под МРЗ). Общият размер на получените възнаграждения за месец Май 2026 г. е 500.00 евро, който е по-малък от МРЗ (620.20 евро за 2026 г.). За месеца лицето няма други доходи. В този случай върху сумите и по двата граждански договора не се дължат осигуровки и никой от възложителите няма задължението да подава декларация образец 1 и образец 6.
Пример 3: Лице полага труд по граждански договор през месец Май 2026 г. при двама възложители. Възнаграждението след приспадане на нормативно признатите разходи при първия възложител е 400.00 евро (под МРЗ), а при втория е 300.00 евро (под МРЗ). Общият размер на получените възнаграждения за месец Май 2026 г. е 700.00 евро, който е по-голям от МРЗ (620.20 евро за 2026 г.). За месеца лицето няма други доходи. В този случай върху сумите и по двата граждански договора се дължат осигуровки и двамата възложители имат задължението да подават декларация образец 1 и образец 6.
Пример 4: Лице полага труд по граждански договор през месец Май 2026 г. при един възложител. Възнаграждението след приспадане на нормативно признатите разходи е 400.00 евро, което е по-малко от МРЗ (620.20 евро за 2026 г.). За месеца лицето има доход от трудово правоотношение в размер на 1000.00 евро. В този случай върху сумата по гражданския договор се дължат осигуровки и възложителят има задължението да подава декларация образец 1 и образец 6.
Пример 5: Лице полага труд по граждански договор през месец Май 2026 г. при един възложител. Възнаграждението след приспадане на нормативно признатите разходи е 350.00 евро, което е по-малко от МРЗ (620.20 евро за 2026 г.). За месеца лицето има доход от трудово правоотношение в размер на 3000.00 евро, което е повече от максималния осигурителен доход (2111.64 евро за 2026 г.). В този случай върху сумата по гражданския договор не се дължат осигуровки и възложителят няма задължението да подава декларация образец 1 и образец 6.
За периодите, в които лицето получава само доходи по граждански договори, по които не са удържани осигурителни вноски от платеца на дохода (примери 1 и 2), лицето следва да внася само здравноосигурителните си вноски (чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО). За целта лицето следва да подаде декларация образец № 7 в срок до 25-о число на месеца, следващ месеца на възникване на задължението за осигуряване.
Данъчно облагане
Независимо дали стойността на възнаграждението по договора след приспадане на нормативно признатите разходи за дейността е под или над минималната работна заплата и дали лицето се осигурява на друго основание, доходът по граждански договор подлежи на облагане с авансов данък (чл. 43 от ЗДДФЛ). Авансов данък не се дължи, ако лицето, получаващо дохода е с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност и облагаемият доход на лицето от всички източници от началото на годината, намален с удържаните за сметка на лицето задължителни осигурителни вноски, не превишава 4049.43 евро (7920 лв.).
В общият случай задължението да определя размера и да удържа авансовият данък е на платеца на дохода (когато е предприятие или самоосигуряващо се лице).
Данъчната ставка на авансовия данък е в размер на 10 на сто.
Облагаемият доход за полагане труд без трудово правоотношение се определя, като придобитият доход по гражданския договор за съответния месец се намалява с нормативно признатите разходи за дейността (чл. 29, ал. 1 от ЗДДФЛ).
Размерът на данъка се изчислява като разликата между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски за съответния месец се умножи по 10 %.
Данъкът се дължи авансово за всяко тримесечие без четвъртото тримесечие на данъчната година, освен ако лицето, придобиващо дохода, писмено декларира пред платеца на дохода, че желае удържане на данък за последното тримесечие (чл. 65, ал. 13 от ЗДДФЛ).
Пример: Лице, полагащо труд по граждански договор, е получило доход за месец Април в размер на 600.00 евро, за Май в размер на 700.00 евро и за Юни в размер на 550.00 евро. Нормативно признатите разходи за дейността са 25 %. За периода няма други доходи.
Данъчната основа за получения доход през трите месеца е в размер на 1387.50 евро ((600-600*25%)+(700-700*25%)+ (550-550*25%)).
Дължимият авансов данък за второто тримесечие е в размер на 138.75 (1387.50 х 10%)
За дължимия данък по граждански договор се подават:
-
декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и по чл. 201, ал. 1 от ЗКПО – подава се на тримесечие (до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на доходите) от платеца на дохода (когато е предприятие или самоосигуряващо се лице), за удържаните данъци. Не се подава от платеца, когато дохода е изплатен на самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО.
-
справка по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ – подава се един път годишно (до 28 февруари на годината, следваща годината на изплащане на дохода) от платеца на дохода (когато е предприятие или самоосигуряващо се лице) за изплатените през годината доходи и за удържаните през годината данък и задължителни осигурителни вноски на физически лица.
Въвеждане в софтуер за заплати Плюс Минус.
Попълване на личен картон
Личният картон на лице, на което се изплащат доходи по граждански договор в софтуер за заплати Плюс Минус се попълва по следния начин:
В раздел Основни:
Поле Вид осигурен – избира се 14 Работещи без труд.правоотн.
В раздел Допълнителни:
Отметка Хонорар – включва се в случай че лицето, получава авторски и лицензионни възнаграждения, за които нормативно признатите разходи за дейността трябва да са 40%.
Отметка Пенсионер – включва се ако лицето е пенсионер и е избрало да не се осигурява за фондовете на ДОО и за ДЗПО.
Отметка ТЕЛК – включва се ако лицето има телково решение за 50 и над 50% намалена работоспособност и върху сумата по гражданския договор не следва да се удържа данък.
Отметка Без ЗО – включва се ако лицето е чужденец, който пребивава краткосрочно или продължително в страната и не следва да се осигурява за ЗО.
Изплащане на дохода
За изплатения доход по граждански договор в софтуер за заплати Плюс Минус се създава документ Сметка за изплатени суми, който се стартира от екран Заплати чрез бутон Добави. В Сметката за изплатени суми се попълват полета Сума, Дата и Период, за който е положен трудът (ако е различен от календарния месец).
Когато въведената в сметката сумата след приспадане на нормативно признатите разходи е под МРЗ, в документът програмата не начислява осигуровки, а само данък. Ако въпреки това осигуровки трябва да бъдат начислени, в панела с настройки над документа трябва да се включи отметка Осигурен на друго основание.
Деклариране
За изплатените доходи по граждански договор в Плюс Минус могат да бъдат изготвени следните декларации:
-
месечна декларация образец 1 и образец 6 – подават се ако за съответния месец на лицето вид осигурен 14 са удържани осигуровки. Стартират се меню Операции / Декларации обр. 1 и обр. 6 и се попълват автоматично на база записаните сметки за изплатени суми. За да се изведат осигуровките в декларация образец 6 в настройките към нея за Вид плащане трябва да е посочено Извънтрудови и да са попълнени полета Дата на изплащане / начисляване и Влизат данните от месец.
-
декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ – подава се с информация за удържания данък на лицата вид осигурен 14 за съответното тримесечие. Стартира се меню Документи / Декларации и заповеди / Декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО и се попълва автоматично на база записаните сметки за изплатени суми.
-
справка по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ – подава се с информация за изплатения доход, удържаните осигуровки и данък на лицата вид осигурен 14. Стартира се меню Справки / Справки, изготвяни в края на отчетния период или тримесечие / Справка по чл. 73 от ЗДДФЛ и се попълват автоматично на база записаните сметки за изплатени суми.