Счетоводно отчитане и признаване за данъчни цели на дълготрайни нематериални активи формирани в резултат на развойна дейност

Публикувано на: 2026-01-05

С помощта на тази статия ще се запознаете с определението и класификацията по групи на нематериалните активи. Статията ще акцентира върху нематериалните активи, формирани в резултат на развойна дейност, тяхното счетоводно отчитане и признаване за данъчни цели.

1. Нематериални активи, определение и класификация по групи

Първо ще разгледаме определението за нематериален актив и различните групи.

Всички активи без физическа субстанция, които са установими нефинансови ресурси и биват контролирани от предприятието с цел придобиване на икономическа изгода, са нематериални активи.

Според Счетоводен Стандарт 38 (СС 38) Нематериалните активи биват класифицирани в шест групи.

Първите две групи са Правата за индустриална собственост и Правата върху интелектуална собственост. Тези две групи включват едновременно търговските марки, авторските права и патенти, като разликата между двете е, че във втората група правата са придобити от предприятието въз основа на договорености със създателя.

Правата, свързани с публично-частното партньорство за изпълнение на концесия за услуги, формират третата група с името Концесионни права.

Нематериалните активи, като рецептури, модели, дизайни, прототипи и други подобни, които предполагат използването на нова технология, са част от четвъртата група, наречена Технологични права.

В предпоследната група Нематериални активи в процес на развитие се включват нематериалните активи, преминаващи през етапи на развитие. Всички други нематериални активи влизат в последната група на име Други нематериални активи.

Конкретната група, върху която ще се наблегне в статията, е групата Нематериални активи в процес на развитие.

2. Развойна дейност и фази на вътрешен проект

Развойната дейност е практическото прилагане на изследователски открития за производство на нови или подобряването на вече съществуващи материали, продукти или услуги преди започването на търговското им производство и употреба. Различните процеси, като проектирането, изграждането и изпитването на нови или усъвършенствани прототипи и модели, спадат към развойната дейност на предприятието.

Съгласно точка 3.3 от СС 38 нематериалните активи, вътрешно създадени в предприятието, преминават през две фази. На базата, в коя от двете фази се намират, биват отчетени като нематериални активи.

Първата фаза се нарича Изследователска фаза на вътрешен проект. Тя има за цел чрез проучвателна дейност да се осъществи достигане до нови научни или технически знания и познания. Нематериалните активи, намиращи се в тази фаза, не се признават за нематериални активи заради липсата на конкретно доказателство, че предприятието може да черпи икономическа изгода от тях.

Името на втората фаза е Фаза на развитие от вътрешен проект. Възникналите нематериални активи в резултат на тази фаза се признават за нематериални активи. За разлика от първата, специфичното при нея е, че предприятието може да докаже конкретни начини, по които нематериалните активи ще доведат до генериране на бъдещи икономически изгоди. Някои от тези начини са наличието на пазар или наличието на полезност при вътрешна за предприятието употреба. Характерно за нематериалните активи, формирани в резултат на дейност по развитие, е, че имат техническа способност за завършване до ниво за продажба или употреба и способност за оценяване на разходите, произтичащи по време на тяхното развитие.

Съгласно точка 3.7 от СС 38 всеки признат нематериален актив от развойна дейност се амортизира в срок до 5 години от възникването му.

3. Пример за първоначална оценка на нематериален актив от развойна дейност

Фирма 1 започва да развива чисто нов производен процес, чрез който се очаква да намали разходите си, свързани с производството на своя продукт. Процесът на изследователската дейност започва в началото на 2015 година.

В края на 2015 година Фирма 1 има 20 000 лева разходи за развитие, които намират отражение във финансовия резултат.

До края на първата половина на 2016 година Фирма 1 има 11 000 лева разход за развитие и в началото на втората половина на годината се открива, че процесът отговаря на изискванията за признаването му като нематериален актив. Бъдещата му икономическа изгода от процеса е оценена на 12 500 лева. Разходите за развитие до края на годината са в размер на 24 000 лева, като 11 000 от тях се отразяват във финансовия резултат, а останалите 13 000 Фирма 1 отчита като разходи за придобиване на нематериален актив и съответно ги посочва в годишния си финансов отчет като такива.

През 2017 година разходите за придобиване на нематериалния актив от развитието на процеса са 18 000 лева, като развитието на процеса приключва в края на същата година и съответно в нея Фирма 1 прехвърля разходите по придобиването на нематериалния актив като нематериален актив.

Към 31 декември 2017 година във връзка с изготвянето на годишния финансов отчет, Фирма 1 прилага Счетоводен стандарт 36 - Обезценка на активи, и установява, че възстановимата стойност на нематериалния актив е 25 500 лева, докато балансовата му стойност е 31 000 лева (13 000 от 2016 година и 18 000 от 2017 година). Разликата от 5 500 лева Фирма 1 отчита по реда на СС 36.

Балансовата стойност на нематериалния актив от развойна дейност се отразява в баланса на Фирма 1 в Актива, в Група Б - Нетекущи (дълготрайни) активи, в Раздел 1 - Нематериални активи - Продукти от развойна дейност.

4. Специфично данъчно третиране на актив, формиран в резултат на развойна дейност

Фирмите, инвестиращи в иновации, едновременно намаляват облагаемия си доход и също така помагат за развитието на научно-изследователската дейност.

Това е възможно чрез прилагането на чл. 69, ал. 1 от ЗКПО, която гласи, че при определянето на данъчния финансов резултат данъчно задълженото лице има право да намали счетоводния си финансов резултат с историческата цена на дълготраен нематериален актив еднократно в годината на формирането му. Условието, което трябва да бъде спазено, е активът да е формиран в резултат на развойна дейност.

Изискванията към самата развойна дейност са тя да е извършена във връзка с дейността по занятие на данъчно задълженото лице и да е възложена с поръчка при пазарни условия на научно-изследователски институт или висше училище.