Авансовите плащания са ежедневие в счетоводната практика – клиент плаща предварително за услуга, фирма внася депозит за наем, доставчик изисква 50% плащане преди производство. В същото време те са източник на едни от най-честите и най-трудно забележимите грешки, които водят до изкривяване на финансовия резултат, неправилно начисляване на ДДС и пропуснати срокове.
Същност – защо авансът не е приход и не е разход
Авансът е задължение при получаване и вземане при плащане. Трансформира се в приход или разход, когато ангажиментът се изпълни.
Основният принцип е, че приходите и разходите се признават към момента на възникването им, а не при получаване на плащания (чл. 26, ал. 1, т. 4 от Закона за счетоводството).
Получен аванс от клиент
Една от най-разпространените грешки е осчетоводяването на получен аванс като текущ приход.
Постъпилата сума се осчетоводява по сметка 412 Клиенти по аванси, а не като приход. Приходът се признава при изпълнение на доставката и издаване на окончателна фактура.
Пример: Фирма получава 7000 евро аванс за услуга, която ще бъде извършена след три месеца. Сумата се осчетоводява по сметка 412 като задължение към клиента, едва след окончателното извършване на услугата се признава за приход.
Платен аванс към доставчик
Честа грешка е отчитане на аванса директно в разходните сметки което води до изкуствено намален финансов резултат за текущата година.
Преведената сума се осчетоводява като вземане по сметка 402 Доставчици по аванси. Разходът се признава едва при получаване на стоката или услугата.
Пример: На 15.12.2025 г. фирма плаща аванс от 9000 лв. За стока, която ще бъде доставена през март 2026 г. Към 31.12.2025 г. сумата се посочва като вземане. Разходът се признава през 2026 г. - при получаване на стоката.
ДДС при авансови плащания
Начисляване
Грешно е да се отлага издаването на фактура до момента на реалното изпълнение. Това води до санкции и лихви.
При авансово плащане данъчното събитие възниква в момента на получаване на плащането. Фактурата трябва да се издаде не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането и ДДС да се начисли за съответния данъчен период (чл. 25, ал. 7 и чл. 113, ал. 4 от ЗДДС).
Данъчен кредит при платен аванс
Изчакването на окончателна фактура води до пропуснато право на данъчен кредит.
При получаване на фактура за платен аванс с начислен ДДС, данъчният кредит се ползва за периода на получаване на фактурата – без да се чака реалната доставка (чл. 68, ал. 1, т. 2 и чл. 71, т. 1 от ЗДДС).
ДДС при разваляне на аванс
При разваляне на договор, по който има платен аванс двете страни имат различни задължения.
Получателят на аванса издава кредитно известие (чл. 115, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС) и го включва в дневника за продажбите с отрицателен знак.
Платилият аванса не отразява кредитното известие в дневника на покупки. Издава протокол по чл. 78, ал. 4 от ЗДДС и го включва в дневника за покупки с отрицателен ДДС, с което връща ползвания данъчен кредит (чл. 78, ал.1 и ал. 4 от ЗДДС и чл. 66, ал. 1 и ал. 2 от ППЗДДС).
Пример: Фирма плаща аванс от 2400 евро с ДДС и ползва данъчен кредит. Договорът се разваля. Доставчикът издава кредитно известие, което включва с -400 евро ДДС в дневника за продажбите. Фирмата издава протокол по чл. 78 и го включва в дневника за покупки с -400 евро ДДС.
Честа грешка е отразяването на кредитното известие в дневника за покупки вместо издаване на протокол по чл. 78.
Аванси в чуждестранна валута
Допуска се грешка да се прави преоценка на аванса и да се начисляват курсови разлики, което изкривява финансовия резултат.
Авансите в чуждестранна валута са непарични активи или пасиви, защото срещу тях се получава/ предоставя стока/ услуга, а не определена сума пари. Записват се в счетоводството по курс на БНБ за деня на плащането. Те не подлежат на последваща преоценка при промяна на валутните курсове и по тях не се признават курсови разлики (СС 21, т. 3.4, буква б, СС 21, т. 4.1 и МСС 21, т. 23).
Най-честите грешки при авансовите плащания произтичат от смесването на паричния поток със счетоводното признаване на приходите и разходите. Правилното им отчитане изисква последователност в прилагане на принципа на начисляването, спазване на сроковете по ЗДДС и коректно отразяване в дневниците. По този начин се намалява риска от грешки във финансовите отчети и от данъчни корекции при последващи проверки.