Определяне на осигурителния доход, върху който се дължат осигурителни вноски при установен период на СИРВ

Публикувано на

Във връзка с измененията в КСО е създадена нова ал.9 на чл. 1 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски. В случаите на сумирано изчисляване на работното време за повече от един месец е допустимо осигурителния доход да бъде по-голям от установения максимален осигурителен доход (за 2015 г. той е 2600 лв.), когато отработените и други часове с осигурителни вноски са повече от договореното работно време. Общият осигурителен доход за периода, за който е установено симурано изчисляване на работното време, не може да превишава сбора на максималните месечни размери на осигурителния доход за периода (напр. ако периодът е тримесечен, ОД не може да надвишава 3 х 2600=7800лв).

При сумирано изчисляване на работното време месечният осигурителен доход не може да бъде по-малък от минималния осигурителен праг за съответната професия по основната икономическа дейност. Ако по график за месеца лицето следва да отработи по-малко от договореното работно време, то осигурителният му доход не може да бъде по-малък от пропорционално определения за длъжността минимален размер на осигурителния доход (напр. ако минималния осигурителен праг е 600лв, а лицето по график за месец април реално е отработило 18 дни /20 работни дни по календар/, осигурителният му доход ще бъде 540лв.)

Броят на работните часове по график на лицето за периода на сумираното отчитане следва да е равен на договореното работно време за този период. Когато в рамките на периода, за който е изготвен графикът, броят на работните часове по график на лицето е по-голям от договореното работно време за периода е налице извънреден труд. Обратно, когато броят на работните часове по графика на лицето е по-малък от договореното работно време е налице прекъсване на осигуряването.

Пример 1

Лице работи при договорено работно време 8 часа при сумирано изчисляване на работното време на тримесечен период. По график лицето следва да работи: за месец април – 176 часа; за месец май – 152 часа; за месец юни – 160 часа. Договореното работно време за периода е 488 часа.

През м. април лицето е във временна работоспособност – 10 календарни дни, като през това време по график е трябвало да отработи 60 ч. За първите 24 ч. получава възнаграждение от работодателя, а за останалите 36 ч. – обезщетение от средствата на ДОО. Действително отработените часове са 116. Брутното трудово възнаграждение е 600лв. Минималният осигурителен доход за лицето по основната икономическа дейност на осигурителя е 756лв. Пропорционално определеният размер на минималния осигурителен доход за отработените 116 ч. + 24 ч. е 661.5 лв, това е и осигурителният доход за месеца.

През м. май лицето излиза 12 календарни дни в платен годишен отпуск по чл. 155 от Кодекса на труда или 10 работдни дни (80 ч.). Тъй като този отпуск се ползва в работни дни, броят на часовете за периода в отсъствие се получава като се умножат броя на работните дни по календар и договореното работно време. Действително отработените през месеца часове са 72. Брутното трудово възнаграждение е в размер на 800лв. – това е и осигурителният доход за месеца.

През м. юни лицето няма отсъствия и работи по график. Възнаграждението му е 1000 лв., което е и осигурителен доход за месеца.

Пример 2

Лице работи при договорено работно време 8 часа при сумирано изчисляване на работното време на тримесечен период. По график лицето следва да работи: за месец април – 168 часа; за месец май – 144 часа; за месец юни – 176 часа. Договореното работно време за периода е 488 часа.

Лицето отработва всички часове по графика си за трите месеца и не оикзва отпуски.

За м. август лицето има отработени 168 часа (21 дни) – повече от договорените работни часове по календар (20 раб. дни по календар Х 8 ч. = 160 ч.), поради което осигурителният му доход за месеца може да е по-висок от месечния максимален осигурителен доход за 2015 г. В случая осигурителният доход е 3000 лв.

За м. май отработените часове по график са по-малко от договорените работни часове по календар (реално отработени часове: 144; договорени работни часове по календар:  19 Х 8 = 152). Брутното трудово възнаграждение е 2700 лв., но на основание разпоредбата на чл. 1, ал. 9 от НЕВДПОВ, осигурителният му доход е 2600 лв.

За м. юни отработените часове по график са колкото часовете по календар. Възнаграждението на лицето е 3200 лв., но съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 15 от КСО и разпоредбата на чл. 1, ал. 9 от НЕВДПОВ, ограничаването се извършва, като се сумират осигурителните доходи за първия и всеки следващ месец до достигане на сбора от максималните месечни размери на осигурителния доход за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време. За м. май осигурителният доход на лицето трябва да се ограничи до 2200лв.