Парични обезщетение при временна нетрудоспособност. Особености при лица работещи на два или повече ТД.

Публикувано на

Какво трябва да се знае, когато настъпи временна нетрудоспособност и  какви са особеностите, ако лицето има повече от едно правоотношение?

На страницата на НОИ www.noi.bg има публикувани инструкции, относно процедурата по изплащане на парични обезщетения при временна нетрудоспособност.

Ето синтезирано най-важното:

I. Защо се предоставят такива обезщетения – за да заместват в определена част загубеното трудово възнаграждение на осигурените лица.
Кои са страните по процедурата – Правоимащите лица , Осигурителят на лицата с право на обезщетение, Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), където е регистриран осигурителят или самоосигуряващият се.

II. Кои са необходими документи за изплащане на паричното обезщетение?

а) болнични листове:

Към всеки болничен лист се прилага декларация от осигурителя/самоосигуряващия се относно правото на парично обезщетение, по образец приложение № 15 към НИИПОПДОО.

Към болничните листове се прилага анкетен лист в следните случаи: на умишлено увреждане на здравето, с цел получаване на обезщетение; нарушаване на режима, определен от здравните органи; временна неработоспособност поради употреба на алкохол, приемане на силно упойващо средство без лечебна цел или поради прояви, извършвани под въздействието на такива средства; временна неработоспособност поради хулигански и други противообществени прояви, установени по съответния ред; временна неработоспособност поради неспазване на правилата за безопасна работа, установено по съответния ред и неявяване своевременно без уважителни причини на контролен преглед, Няма утвърден образец на анкетен лист;

Към болничните листове на осигурените лица, на които правоотношението или осигуряването е прекратено поради ликвидация или прекратяване на осигурителя се прилагат и заповед за прекратяване на правоотношението и документ за заверен трудов, служебен и осигурителен стаж;

б) декларация за изплащане на обезщетението по образец, приложение № 7 към НИИПОПДОО – това е декларация за личната банкова сметка, по която ТП на НОИ ще преведе полагащото се парично обезщетение. Банковата сметка може да бъде разплащателна или спестовна безсрочна, но задължително лична и в лева.

III. Какъв е реда и срока за представяне на необходимите документи в съответното ТП на НОИ?

Осигурените лица представят болничните листове и необходимите документи към тях /ако се изискват такива за случая/ на осигурителя си, който ги завежда в отделен дневник. Осигурените лица са длъжни да представят болничния лист на осигурителя си или да го уведомят за него до два дни от издаването му.

Документите се представят от осигурителя в съответното ТП на НОИ в срок – за всеки календарен месец не по-късно от 2 работни дни след деня на изплащане на дължимите възнаграждения или на част от тях, а когато възнагражденията са начислени, но не са изплатени или не са начислени– не по-късно от 2 работни дни след последния ден на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът /това важи и за Съдружниците в търговски дружества, собствениците на ЕООД и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества/. Болничните листове за временна неработоспособност, настъпила до 30 календарни дни от прекратяване на трудовия договор или осигуряването се представят също от осигурителя в съответното ТП на НОИ, в срок 5 работни дни след представянето им от лицата в осигурителя.

Самоосигуряващите се лица представят необходимите документи в съответното ТП на НОИ в срок – не по-късно от 11 дни след внасянето на дължимите авансово осигурителни вноски за съответния месец.

IV. Работещи при повече от един осигурител

Когато лицето работи при повече от един осигурител, или е осигурено по повече от едно основание за осигуряване, то трябва да поиска издаването на болнични листове за временна неработоспособност в повече екземпляри и да представи по един на всеки от осигурителите или за всяко от основанията.

При липсващи или нередовни документи съответното ТП на НОИ, приело документите изпраща уведомително писмо с обратна разписка на лицата, които са ги представили, срок от 7 работни дни от представянето на документите, като им дава необходимите писмени указания за отстраняване на нередностите. Липсващите и коригираните документи се представят в съответното ТП на НОИ по общия ред – с придружително писмо и опис на документите в срок от 7 работни дни от получаването на уведомителното писмо.

Ако срок от 7 работни дни от датата на уведомяването нередностите не бъдат отстранени и/или в ТП на НОИ не бъдат представени липсващите и коригираните документи, преценката на правото и определянето на размера на обезщетенията се прави въз основа на наличните редовни документи и на данните от информационната система на НОИ.

V. Отказ за изплащане на парично обезщетение.

Възможно е паричното НОИ да изпрати отказ за изплащане на парично обезщетение. Ако се обърнем към КСО, там са посочени няколко основания, за отказ за изплащане на обезщетение, а именно.

Случаи, при които не се изплаща обезщетение

Чл. 46. (1) Парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на осигурени лица, които:

1. умишлено увреждат здравето си с цел да получават отпуск или обезщетение;

2. нарушават режима, определен от здравните органи – само за дните на нарушението;

3. са станали неработоспособни поради употреба на алкохол, приемане на силно упойващо средство без лечебна цел или поради прояви, извършвани под въздействието на такива средства;

4. са станали неработоспособни поради хулигански и други техни противообществени прояви, установени по съответния ред;

5. са станали неработоспособни поради неспазване от тях на правилата за безопасна работа, установено по съответния ред.

(2) В случаите по ал. 1, т. 3 и 4 срокът, за който не се изплаща обезщетение, не може да бъде по-дълъг от 15 календарни дни, а в случая по т. 5 – не по-дълъг от 3 календарни дни.

(3) обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи.

В случая ще разгледаме чл. 46, ал. 3 – кога и защо може да се получи подобен отказ.

Когато се докаже трудова дейност, след издаването на болничния лист.

Като доказване на трудова дейност, се счита и неподаването на болничния лист от 2-рия работодател /в случаите, когато лицето работи по две или повече правоотношения/. Ако единият работодател е преставил болничен лист, а другият не – НОИ приема, че лицето не е с намалена трудоспособност, т.е. няма нужда от болничен и съответно отказва изплащането на обезщетението.

Друга важна особеност – ако по първото правоотношение лицето е осигурено на МОД, по второто правоотношение не внася осигурителни вноски. Дните на временната нетрудоспособност трябва да се отразят, като неплатен отпуск, но такъв който не се зачита за трудов стаж. Всяко лице има право на 30 дни неплатен отпуск годишно, който му се зачита за трудов стаж и за който се заплаща здравна осигуровка /в зависимост от кого произлиза инициативата за неплатения отпуск е заплащането и на здравната осигуровка върху него/. В случая – не трябва да се отразява като такъв вид неплатен отпуск – т.е. в поле 16.4 на Декларация 1 и да се внасят осигуровки, тъй като за НОИ това са дни в осигуряване и е налично основание за отказ за изплащане на обезщетението.