Работа по трудово или служебно правоотношение по време на отпуск за бременност и раждане и отпуск за гледане на дете до 2 години

Публикувано на

Няма пречка работник или служител, който ползва законно разрешен отпуск,  да работи по допълнително трудово  или служебно правоотношение  през това време, освен ако в основния трудов договор не е посочена такава забрана.  Това се отнася и за майка в отпуск по бременност и раждане, но след като изтекат първите 135 дни, през които тя е в състояние на временна неработоспособност, т.е. за тези дни има издаден болничен лист  от здравните органи, и не би следвало да работи.  В този смисъл е и текста на Писмо № 04-02-715 от 30.09.2004 г. на МТСП.

От гореизложеното е ясно, че по време на ползване на отпуск  за бременност и раждане, майката(осиновителката) има право да работи по трудово и служебно правоотношение при определени условия.  Ще разгледаме някои от най-често срещаните в практиката случаи.

-до изтичане на 135 дни от отпуска за бременност и раждане

Преди изтичане на първите 135 дни от отпуска за бременност и раждане, майката не  може да се върне на работа при основния си работодател, понеже за този период има издаден болничен.  През този период няма право да работи и по допълнителен трудов договор по чл. 110 и 111 КТ по същата причина.  В Кодекса на труда и Кодекса за социално осигуряване няма ограничения за работа по извънтрудово правоотношение за този период, т.е. през целия период на отпуска по чл. 163 ал. 1 КТ може да се работи по граждански договор, без да се прекъсва получаването на обезщетението.  Съгласно чл. 46 ал. 3 КСО,  парично обезщетение за временна неработоспособност и бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство.  При работа по служебно правоотношение(граждански договор), вноски за фонд  ОЗМ не се дължат, което означава, че обезщетението няма да бъде прекъснато, ако по време на ползване на отпуска се получава възнаграждение по извънтрудово правоотношение.

-в периода между  135 и 410 дни от отпуска за бременност и раждане

След изтичане на 135 дни от отпуска за бременност и раждане,  майката има право да се върне на работа при основния си работодател. Но  прекъсвайки отпуска по чл. 163, ал. 1 КТ, ще и бъде спряно обезщетението от НОИ, и ще получава само заплатата си (по текста на цитирания по-горе чл. 46, ал. 3 КСО), понеже работата по трудов договор предполага осигуряване за общо заболяване и майчинство, което от своя страна е основание за спиране на изплащането на обезщетение за бременност и раждане.  Тук може да се използва възможността, предвидена в чл. 163, ал. 8 и 9  за прехвърляне на остатъка до 410 дни от отпуск а  на бащата.  По този начин, майката ще работи по основното си трудово правоотношение, а бащата ще получава пълния размер на обезщетението за бременност и раждане.

-след изтичане на 410 дни от отпуска за бременност и раждане

В периода след изтичане на 410 дни от отпуска за бременност и раждане до навършване на 2 годишна възраст на детето,  майката може да се върне на работа при основния си работодател, при което ще получава половината от полагащото и се обезщетение за отглеждане на малко дете, съгл. чл. 54, ал. 1 КСО. Може да започне работа и по допълнителен трудов договор.  При това, по основния ще получава пълния размер на обезщетението по чл. 53 КСО.  По текста писмо на НОИ  Изх.№91-01-272 от 23.11.2004 г. , работата й по втори трудов договор не изменя обстоятелството, че ползва отпуска по 164 КТ при основния си работодател.  В този случай обезщетението по чл. 53, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване  ще се изплаща в пълен размер до прекратяване или изтичане на отпуска за отглеждане на детето чрез работодателя, който го е разрешил. При втория работодател няма да се изплаща обезщетението по чл. 54, ал. 1 КСО, тъй като отпускът за отглеждане на малко дете в тези случаи не се счита за прекъснат.  Т.е.ще има право на трудовото възнаграждение при втория работодател и на обезщетението по чл. 53, ал. КСО в пълен размер.  През този период, също може да се работи по извънтрудово правоотношение, без обезщетението да бъде спряно.