Данъчни облекчения за доброволно осигуряване и застраховане. Данъчно третиране при обратно получаване на доходите от тези източници.

Публикувано на

І. Данъчни облекчения за доброволно осигуряване и застраховане в случаите на доходи от трудови правоотношения и на възнаграждения по извънтрудови правоотношения.

Авансово облагане:

На основание чл. 19, ал. 2 от ЗДДФЛ, месечната данъчна основа по чл. 42, ал. 2 за доходи от трудови правоотношения се намалява с направените през месеца чрез работодател лични вноски за допълнително доброволно осигуряване в общ размер до 10 на сто от месечната данъчна основа по чл. 42, ал. 2, както и с внесените през месеца за сметка на лицето лични вноски за доброволно здравно осигуряване и премии/вноски по договори за застраховки „Живот“ в общ размер до 10 на сто от месечната данъчна основа по чл. 42, ал. 2.

Годишно облагане:

На основание чл. 19, ал. 1 от ЗДДФЛ, сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 се намалява с направените през годината лични вноски за допълнително доброволно осигуряване в общ размер до 10 на сто от сумата от годишните данъчни основи по чл. 17, както и с внесените през годината лични вноски за доброволно здравно осигуряване и премии/вноски по договори за застраховки „Живот“ в общ размер до 10 на сто от сумата от годишните данъчни основи по чл. 17.

Данъчните облекчения за доброволно осигуряване и застраховане могат да се ползват, както с подаване на годишна данъчна декларация, така и при авансовото облагане на доходите от трудови правоотношения и при годишното определяне на данъка от работодател по основно трудово правоотношение към 31 декември на данъчната година. В тези случаи данъчните облекчения за доброволно осигуряване и застраховане се ползват, при условие, че сумите са удържани от работодателя при изплащане на дохода от трудово правоотношение. Когато сумите не са удържани от работодателя, данъчните облекчения могат да се ползват по общия ред – с подаване на годишна данъчна декларация.

Ако през годината са придобити доходи от трудови правоотношения и възнаграждения по извънтрудови правоотношения, подаването на годишна данъчна декларация е задължително, включително, когато годишният размер на данъка за доходите от трудови правоотношения е определен от работодател по основно трудово правоотношение към 31 декември на данъчната година. В този случаи данъчните облекчения за доброволно осигуряване и застраховане могат да се ползват от сумата от годишните данъчни основи за двата вида доходи.

Ползването на предвидените в ЗДДФЛ данъчни облекчения е право, а не задължение. Ето защо, въпрос на личен избор е дали ще се ползва данъчно облекчение за доброволно осигуряване и застраховане или как ще се ползва – чрез работодателя и/или с подаване на годишна данъчна декларация.

ІІ. Данъчно третиране на облагаемите доходи от допълнително доброволно осигуряване, от доброволно здравно осигуряване и от застраховки „Живот“.

По силата на чл.38, ал.8 от ЗДДФЛ, с окончателен данък се облага брутната сума на облагаемите доходи от допълнително доброволно осигуряване, от доброволно здравно осигуряване и от застраховки „Живот“, придобити на датата на:

– обратно получаване на внесените суми за застраховки „Живот“;

– обратно получаване на внесените суми за доброволно здравно осигуряване, с
изключение на случаите на възстановяване на разходи за здравно обслужване и
предоставяне на здравни услуги и стоки на осигуреното лице при настъпване на
предвидените в здравноосигурителните договори случаи;

– получаване на внесените суми за допълнително доброволно осигуряване преди
придобиване право на допълнителна пенсия;

– прехвърляне на суми от индивидуална партида по партида на трето лице;

– изменение на застрахователния договор, за който е ползвано облекчение по чл.
19, в договор, за който не може да се ползва посоченото облекчение;

– усвояване на сумите по застрахователен договор за погасяване на заем, когато
застраховка „Живот“ се ползва за обезпечение на задължение на физическото лице.

Окончателният данък се определя и удържа от платеца на дохода. Считано от 1 януари 2008 г., ставката на окончателния данък е 10 на сто. Ставката на данъка е 7 на сто за доходите в случаите на получаване на суми след изтичане срока на договора за застраховка „Живот“, който е 15 или повече години (чл.46 от ЗДДФЛ).

Съгласно чл.38, ал.9 от ЗДДФЛ не се облагат с окончателен данък облагаемите доходи от допълнително доброволно осигуряване, от доброволно здравно осигуряване и от застраховки „Живот“, съответстващи на частта от вноските/премиите, за които не е ползвано данъчно облекчение.

Гореизброените правила се отнасят до данъчното третиране на облагаемите доходи от допълнително доброволно осигуряване, от доброволно здравно осигуряване

и от застраховки „Живот“. В тази връзка е необходимо уточнението, че по силата на чл.13 от ЗДДФЛ, не са облагаеми:

– доходите от допълнително доброволно осигуряване, получени след
придобиване право на допълнителна пенсия;

доходите от инвестиции на техническите резерви, получени по застрахователни договори;

– доходите от инвестиции на активите на фондовете за допълнително пенсионно
осигуряване, разпределени по индивидуалните партиди на осигурените лица;

– застрахователните обезщетения, когато е настъпило застрахователно събитие.
По аргумент от чл.52, т.2 от ЗДДФЛ тези необлагаеми доходи не се декларират в годишната данъчна декларация.

Източници:

– ЗДДФЛ

– Информационна система на НАП „Въпроси и отговори”