Данъчно и социално третиране на възнаграждения на вещи лица

Публикувано на

Източник: Информационна система на НАП „Въпроси и отговори”

Социално-осигурителен статус

Съгласно чл. 1, ал. 5, т. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина (НООСЛБГРЧ) за лица, упражняващи свободна професия, се считат тези, които упражняват дейност на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт: нотариуси, адвокати, експерт-счетоводители; лицензирани оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 164, ал. 1 от Кодекса за застраховането и други.

Според легалната дефиниция, дадена с §1, т. 1 от Наредба № 1/16.01.2008 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, «вещо лице» е специалист със специални знания и умения, включен в списък по чл. 398 от Закона за съдебната власт, както и специалист със специални знания и умения, което е назначено при условията на чл. 396, ал. 2 от Закона за съдебната власт.

От изложеното следва, че лицата, които упражняват професията на «вещо лице» въз основа на предварително вписване в списъка на вещите лица към съответния съд, се обхващат от определението за «лица, упражняващи свободна професия», въведено с чл. 1, ал. 5, т. 1 от НООСЛБГРЧ.

Лицата, които упражняват свободна професия, подлежат на вписване в регистър БУЛСТАТ към Агенцията по вписванията (чл. 3, ал. 1, т. 9 от Закона за регистър БУЛСТАТ).

Задължителното обществено осигуряване на лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия, се провежда по реда на чл. 4, ал. 3, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Като самоосигуряващи се лица те се осигуряват задължително за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор могат да се осигуряват и за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица (чл. 4, ал. 4 от КСО).

Задължението за осигуряване възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧ). Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на трудовата дейност се установяват с декларация по утвърден образец от Изпълнителния директор на НАП, подадена до компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧ).

Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица, включително упражняващите свободна професия, са изцяло за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (чл. 6, ал. 7, т. 1 от КСО).

Окончателният размер на месечния осигурителен доход тези лица определят по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО – за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година, и въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). При определяне на окончателния размер на осигурителния доход самоосигуряващите се лица, регистрирани като упражняващи свободна професия, вземат предвид облагаемия доход, получен от упражняването на съответната дейност, след намаляването му с разходите за дейността по чл. 29 от ЗДДФЛ (чл. 3, ал. 3, т. 3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски).

При изплащане на възнаграждение за работа без трудово правоотношение на самоосигуряващи се лица, в т.ч. тези, които упражняват свободна професия, осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението. На основание чл. 11 от НООСЛБГРЧ дължимите осигурителни вноски върху получените през календарната година доходи по извънтрудови правоотношения се внасят от самите лица по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО (при деклариране на доходите с ГДД по чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ).

Данъчно третиране

Съгласно чл. 29, ал. 1 от ЗДДФЛ, облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон (ТЗ), се определя като придобитият доход се намалява с нормативно определени разходи за дейността. Законодателят е фиксирал различен размер на разходите, изхождайки от спецификите на съответната дейност като за доходите от упражняване на свободна професия или от възнаграждения по извънтрудови правоотношения същите са в размер на 25 на сто.

Във връзка с прилагане на разпоредбата, понятията „упражняване на свободна професия“ и „извънтрудови правоотношения“ са дефинирани в §1, т. 29 и 30 от Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ. По смисъла на § 1, т.29 от Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ „лица, упражняващи свободна професия“ са: експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:

а) осъществяват за своя сметка професионална дейност;

б) не са регистрирани като еднолични търговци;

в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.

„Извънтрудови правоотношения” са правоотношенията извън тези по т.26 /трудовите/,т.28 /упражняване на занаят/ и т.29 /упражняване на свободна професия/, по силата на които се дължи постигането на определен резултат от физическо лице, което не е едноличен търговец./ т.30,§1 от ДР на ЗДДФЛ/.

Както се изясни по-горе статутът на вещите лица е уреден в Наредба №1/16.01.2008г. за вписването,квалификацията и възнагражденията на вещите лица и глава двадесет и първа от Закона за съдебната власт /ЗСВ

Съгласно чл.25 от цитираната Наредба вещото лице има право на възнаграждение за извършената експертиза, както и направените разходи за използваните материали,консумативи,пособия,технически средства и други необходими разходи. На основание чл.34,ал.1 от същата възнаграждението и разходите на вещите лица се изплащат от органа, който ги е назначил.

Нормата на чл.43,ал.1 регламентира, че всеки придобит доход от стопанска дейност по чл.29 на ЗДДФЛ в т.ч. от упражняване на свободни професии или извънтрудови правоотношения подлежи на авансово облагане. Данъкът се дължи върху разликата между облагаемия доход, т.е. придобитият доход, намален с нормативно признатите разходи, и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка, а ако лицето не е самоосигуряващо се – между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски.

Съгласно чл.43,ал.2 от ЗДДФЛ размерът на дължимия данък се определя от предприятията и самоосигуряващите се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване – платци на доходи или от придобилите доходите лица – в останалите случаи, като посочената разлика се умножи по данъчната ставка 10 на сто.На основание чл.45 ал.4 от ЗДДФЛ , когато лице на свободна практика получи доход от предприятие или друго самоосигуряващо се лице, същите като платци на дохода са задължени да издадат Сметка за изплатени суми и служебна бележка по образци, които да предоставят на лицето получател на дохода.

Освен възнаграждението на вещите лица се изплащат пътни, дневни и квартирни пари за всяко явяване пред органа,назначил експертизата. /чл.26,ал.2 от Наредба №1/по реда и условията на Наредбата за командировки в страната.

На основание чл.13,ал.1,т.23 от ЗДДФЛ получените по извънтрудови правоотношения суми за пътни и квартирни пари, когато са за сметка на възложителя и са доказани документално по реда на действащото законодателство, както и дневните командировъчни пари, но не повече от двукратния им размер, определен за лицата по трудови правоотношения се третират като необлагаеми с данък.