Счетоводно отчитане на разходи за уебсайт

Публикувано на

Източник на информацията: http://account.vedomost.info

Автор: Дук Димов, 22 Юни 2009 г.

Приложими стандарти: МСС 38, МСС 2, ПРК 32

Напоследък забелязвам често да се задава въпроса могат ли да се признаят като актив, разходите за изграждането на уеб сайт. По този повод, реших да разгледам различните варианти и цели за разработване на уеб сайтове.

Преди да прочетете по-нататък и да следвате логиката за това дали разходите за уеб сайт могат да бъдат капитализирани, убедете се, че разходите са над прага на същественост за признаване на актив, които сте заложили в счетоводната политика на Вашето дружество. Тази грешка е една от най-често срещаната сред редица фирми, когато става дума за признаване на активи. Също така се убедете, че полезният живот на уеб сайта е над 12 месеца (или нормалния икономически цикъл на дружеството).

Варианти:

  1. Сайтът е с цел презентация на дружеството, предлага информация за него, както и за продуктите и услугите му.
  2. Сайтът е с цел презентация на дружеството, предлага информация за него, както и за продуктите и услугите му, а също така и вариант за поръчката на тези продукти и услуги.
  3. Сайтът е с ограничен достъп само за служители на дружеството и има за цел да направи достъпа до различна информация по-лесен.
  4. Сайтът директно продава продуктите и услугите на дружеството.
  5. Сайтът е изграден с намерението на по-късен етап да бъде продаден от дружеството.
  6. Сайтът е изграден от дружеството с цел, той да носи приходи от реклама или други услуги предоставяни онлайн.

Ето и решенията, според моята интерпретация на приложимите стандарти:

  1. Сайтът не отговаря на изискването на МСС 38 (параграф 12), според който, за да бъде признат актив, той може да бъде отделен от дружеството (продаден, трансфериран, лицензиран, отдаден под наем, разменен) самостоятелно. Ако сайтът представя фирмата, продуктите и услугите, за всяко друго лице (независимо юридическо или физическо) той не би имал никаква стойност. Тоест той не може да бъде определен като актив, който може да бъде отделен от дружеството. В този случай разходите за изграждане на уеб сайт се отнасят като текущи и не могат да бъдат капитализирани.
  2. Ако дружеството е в състояние да продаде уеб сайта на друго лице, което да извършва същата дейност чрез него (тоест друго дружество да продава услугите и продуктите на нашето дружество), сайтът може да бъде признат като нематериален дълготраен актив. В противен случай, попадаме в казуса на вариант 1 и разходите се отчитат като текущи. Пример за сайт, който може да бъде самостоятелно отделен от дружеството е сайт на верига пицарии, които чрез него извършват доставка по домовете. Ако дружеството продаде сайтът на друго дружество, то при определени условия може да продължи да предлага същите услуги. Освен това обаче, трябва да бъдат спазени и условията от точка 4.
  3. Сайтът се признава като текущ разход, освен ако информацията, която съдържа може да бъде продадена вкупом със сайта. Пример за такъв сайт е, онлайн базирана система с контактна информация за всички клиенти на дружеството. Ако дружеството има правото да продаде тази информация, заедно със сайта, то той може да бъде признат като актив.
  4. Ако дружеството е в състояние да измери бъдещите икономически изгоди от уеб сайта, то той може да бъде признат като актив, в противен случай се отнася като текущ разход. Пример: дружеството е в състояние да оцени изгодите от бъдещите поръчки, приемани през уеб сайта, или да оцени намалянето на други разходи свързани с дистрибуцията на продукцията и услугите, които са пряко следствие на предлагането на същите продукти и услуги онлайн.
  5. Признава се като актив, но не според МСС 38, а според МСС 2 (като продукт). Тоест оценката и първоначалното признаване трябва да са в съответствие на МСС 2 и респективно той да бъде оценяван по по-ниската от себестойността и нетната реализируема стойност.
  6. Отчита се като актив, като се оценява според изискванията на МСС 38, стига дружеството да може да докаже бъдещите икономически изгоди от него.

Други често срещани казуси:

  1. Разходите за домейн и хостинг се признават като текущи (освен изключението за домейни, което е описано по-долу).
  2. Разходи за домейн могат да бъдат признати като актив, според изискванията на МСФО 5, ако той е държан с цел по-нататъчна препродажба. Оценява се по по-ниската от себестойността и справедливата стойност (нетно от разходите за продажба).
  3. Разходите за разработване, според вида им, независимо дали разходите за уеб сайт могат да бъдат капитализирани, следва да бъдат разделяни както следва:
  • Планираща фаза (дефиниране на спецификация и очаквания към софтуера, оценка на алтернативни продукти и подобни)винаги се признават като текущ разход.
  • Разходи за разработване (закупуване на домейн, писане на код, рисуване на дизайн и подобни) – отнасят се като текущ разход, с изключение на случаите, когато тези разходи могат да бъдат директно обвързани с подготовката на уеб сайта да работи по начина, по който ръководството на дружеството е определил. Тези разходи обикновенно могат да бъдат капитализирани.
  • Създаване на съдържание (писане на текст, снимки и т.н.) – отнасят се като текущ разход, с изключение на случаите, когато тези разходи могат да бъдат директно обвързани с подготовката на уеб сайта да работи по начина, по който ръководството на дружеството е определил. В случай, че става дума за текст, снимки и други материали, които имат за цел единствено да рекламират и представят продуктите и услугите на дружеството, то те винаги се признават като текущ разход.

Оперативна поддръжка (обновяване на съдържанието, добавяне на функционалност, регистриране на уеб сайта в търсачки, бекъп, преглед и анализ на резултатите от работата на уеб сайта) – прави се повторна оценка според по-горе посочените критерии. Почти винаги се признават като текущ разход.