При уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец.
Обезщетението се дължи от работодателя, когато трудовото правоотношение на лицето е прекратено по някое от следните основания: чл.328 ал.1 т.1; чл. 328 ал.1 т.2; чл. 328 ал.1 т.3; чл. 328 ал.1 т.4; чл. 328 ал.1 т.7, чл. 328 ал.1 т.8
Сумата на обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение, получено от работника или служителя за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. Това означава, че ако служителя е освободен през м.май, при изчисляване на обезщетението се взема полученото БТВ за м. април
Обезщетението не се изплаща към датата на прекратяване на ТД, тогава служителя все още няма право на него. То не се посочва като дължимо в заповедта за уволнение, както е това по чл. 224 КТ, например. Най-малко 30 календарни дни след прекратяването на трудовото правоотношение, служителя може да се яви при бившия си работодател, за да получи обезщетението. Важно е да се знае, че обезщетението се изплаща при поискане от служителя, и работодателя не е длъжен да го потърси, за да му го изплати. Давността на правото на получаване на обезщетението е 3 години, т.е. ако са минали 3 години от датата на прекратяване на трудовото правоотношение, служителя губи правото на обезщетение. Служителя предоставя трудова книжка и декларация свободен текст, в която посочва периода, в който е останал без работа. Ако е започнал работа на друго място веднага след прекартяване на ТД, то той няма право на това обезщетение. Ако не е започнал работа, има право на цялата сума на обезщетението-т.е. едно брутно трудово възнаграждение. Ако е бил без работа например 15 дни, има право да получи сума, която е пропорционална на работните дни за периода, през който е бил без работа. Ако е започнал работа, но с по-ниско трудово възнаграждение, има право да получи еднократно разликата между сегашното и предишното си възнаграждение.
Изчисляване на сумата на обезщетението и попълване на данните в Декларация 1, Декларация 6 и платежните нареждания за дължими осигуровки и данък
- Когато периода, за който се изплаща обезщетението обхваща само един календарен месец
Нека разгледаме следния пример: Трудовото правоотношение на едно лице е прекратено считано от 01.04.2011. В този случай лицето може да се яви при работодателя и да получи обезщетението най-рано на 01.05. Да кажем, че лицето се явява на 10.06, подава декларация свободен текст, в която посочва, че за периода 01.04-30.04 е бил без работа, и обезщетението му е изплатено с РКО.
За деклариране на обстоятелствата в софтуер за заплати Плюс Минус, трябва да направим следното: Най-добре е да назначим служителя на нов картон, с разлика в шрифта на името. Като дата на постъпване попълваме 01.04.2011. Не попълваме дата на напускане. Избираме вид осигурен 27, задължително попълваме параметрите работна седмица и работно време в картона. Сумата е брутното трудово възнаграждение на служителя за м. март. Най-добре е да я напишен ръчно на перо 124 във фиша, и да натиснем Запиши. По този начин включваме обезщетението във ведомостта за месеца, който е текущ в ТРЗ. След като направим начислението, поставяме дата на напускане 30.04.2011, която ще се попълни и като дата на прекратяване на осигуряването. Попълваме датата на напускане сега, защото ако го направим в началото, името на служителя няма да го има в месец юни, когато е изплатено обезщетението, и няма да можем да го включим във ведомостта за юни.
В Декларация образец 1, обезщетението се декларира с периода, за който се отнася, т.е. 01.04-30.04, без значение кога е изплатено. Този период се зачита за осигурителен, но не и за трудов стаж. Върху сумата на обезщетението се дължат осигуровки за фонд Пенсии, ДЗПО и ДДФЛ. Важно е да се знае, че данните за Декларация 1 са редовни, а не корекция. Служителя трябва сам да внесе здравните си осигуровки за периода.
В софтуер за заплати Плюс Минус, след като сме направили начислението, трябва да изберем Операции/Декларация Образец 1/Само за маркираните, да направим запис само за служителя, на който е изплатено обезщетението, и да го подадем в НАП.
Данните за дължимите осигуровки в Декларация обр. 6 също се подават за периода, за който се отнасят. Това означава, че в поле месец и година на Декларация 6 трябва да посочим 042011, без значение каква е датата на изплащане на обезщетението. Сумите за дължимите осигуровки по отделните фондове в декларацията трябва да попълним ръчно. По същия начин, в платежните нареждания за дължими осигуровки и данък, като период, за който се плаща трябва да посочим 01.04.2011-30.04.2011, без значение кога е изплатено обезщетението. Дължимите осигуровки за фонд „Пенсии“ се превеждат по отделен код-550116, а тези за ДЗПО и ДДФЛ са по стандартните 550123 и 111212. За изплатеното обезщетение на лицето можем да издадем удостоверение УП-2.
- Когато периода, за който се изплаща обезщетението обхваща два календарни месеца
Нека разгледаме следния пример: Трудовото правоотношение на лице е прекратено считано от 06.04. 2011. Лицето идва да си получи обезщетението на 15.06.2011, изплатено му е с РКО. В този случай трябва да се подадат 2 записа за Декларация 1, понеже обезщетението се посочва с периода, за който се дължи. Обърнете внимание, че не може да се подаде в наведнъж в Декларация 1 за месец юни. Сумата на обезщетението трябва да се раздели пропорционално на работните дни за всеки от периодите. В примера, за да определим периода, трябва да преброим 30 календарни дни, като започнем от 06.04. Тридесетия ден, т.е. последния ден в обезщетение е 05.05. Това означава, че периодите, които трябва да декларираме са 06.04-30.04, и другият е 01.05-05.05. Сумата на обезщетението трябва да се раздели пропорционално на работните дни за всеки от тях. Формирането на ставката става така: Преброяваме колко са работните дни за периода 06.04-05.05. Разделяме брутната сума на дните и получаваме ставката на ден. След това, за да изчислим сумата за всеки от периодите, умножаваме броя работи дни за периода по получената ставка. Ако сумата на обезщетението е 500 лв, и работните дни за целия период 06.04-05.05 са 20, получаваме 25 лв. на ден. Ако работните дни за април са 17, сумата, която трябва да посочим в Декларация 1 за периода 06.04-30.04 е 17Х25=425 лв. За периода 01.05-05.05 се подава остатъка от сумата, т.е. 75 лв. Тук отново подаваме редовни данни за Декларация 1, а не корекции.
В този случай, в софтуер за заплати Плюс Минус отново е по-добре лицето да се назначи на нов картон, като параметрите са същите, като вече описаните. Трябва да се направят начисления за двата месеца. В примера, за месец април написваме на ръка 425 лева на перо 124, и натискаме Запиши. Остатъка от сума, 75 лв, написваме ръчно на перо 124 в начисленията на лицето за м. май. Натискаме Запиши, и можем да поставим дата на прекратяване в картона. След това генерираме редовни данни за Декларация 1 за всеки от месеците и ги подаваме в НАП.
В декларация 6 обезщетението също трябва да се посочи на 2 пъти, за месец април, и за месец май, в отделна колонка за всеки период. В едната ще посочим 042011, а в другата 052011. Трябва ръчно да попълним сумите на дължимите осигуровки и данък по фондове за двата периода поотделно.
В платежните нареждания не е нужно дължимите осигуровки да се разделят на два периода. В полето „Период, за който се плаща“, трябва да попълним 06.04.2011-05-05.2011.