Пенсионер работещ на ГД /Граждански договор/

Публикувано на: 2011-08-16

Има ли право пенсионер да сключва ГД /граждански договор/? Какви осигуровки се дължат за тези лица и дължат ли се изобщо? Как се попълват и водят тези лица в софтуер за заплати Плюс Минус?

Няма законова пречка лице – пенсионер да сключи граждански договор. В случая, от значение е сумата на възнаграждението, което лицето ще получи.

Според ЗДДФЛ, облагаемия доход се намалява с процент на нормативно признати разходи – НПР. За гражданските договори процентът е 25. След приспадането на НПР се получава облагаемия доход на лицето. Без значение дали лицето е пенсионер или не, се дължи авансов данък в размер на 10%. Относно осигурителната сума – има значение дали тя е под или над минималната работна заплата за страната, след приспадането на  нормативно признатите разходи.

Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 5 от Кодекса за социално осигуряване лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и не са осигурени на друго основание през съответния месец подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, ако получаваното от тях месечно възнаграждение след намаляването му с нормативно признатите разходи е равно или по-голямо от минималната за страната работна заплата.

Когато лицата са осигурени на друго основание, се дължат вноски върху възнаграждението по извънтрудово правоотношение, независимо от неговия размер (чл.4, ал.3, т.6 от КСО).

Съгласно чл.4, ал.6 от КСО лицата, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание в случаите, когато упражняват дейност по ал. 3, т. 1, 2, 4 и 5 от същата разпоредба на този кодекс.

Режимът за внасяне на здравноосигурителни вноски при работа без трудово правоотношение е регламентиран в чл. 40, ал. 1, т. 3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). В случаите, когато при изплащане на суми по извънтрудови правоотношения не се дължат здравни вноски от възложителите, и лицата не подлежат на осигуряване по ал. 1, 2 и 3 от същия член, следва да се осигуряват здравно за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО като внасят здравни вноски в размер на 6 на сто върху осигурителен доход, не по-малък от половината от минималния осигурителен доход на самоосигуряващите се лица / т.е. случаите в които, след приспадане на НПР, полученото възнаграждение е по-малко от минималната работна заплата/.

За получаващите пенсии, които полагат труд без трудово правоотношение, се внасят здравноосигурителни вноски, ако полученото от тях възнаграждение (от един или повече възложители) за месеца е равно или по-голямо от минималната работна заплата за страната след намаляването му с разходи за дейността в размер 25 на сто. Дължимата от наетото лице част се удържа при изплащане на възнаграждението, независимо, че лицето е осигурено по реда на чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЗО от републиканския бюджет. В тези случаи сборът от получаваната пенсия и възнаграждението не трябва да бъде по-голям от максималния месечен осигурителен доход, определен за периода.

Ако лицата-пенсионери ще получават възнаграждение за месеца, по-малко от размера на минималната работна заплата след намаляването му с нормативно признатите разходи, не се дължат и вноски по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, тъй като лицата са осигурени за сметка на републиканския бюджет.

От написанато по-горе следва да се обобщи – ако лице-пенсионер получава месечно възнаграждение равно или по-голямо от минималната работна заплата, след приспадане на НПР – то трябва да внася здравни осигуровки и по желание, може да се осигурява и за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. В случай, че получава месечно възнаграждение по-малко от минималната работна заплата, след приспадане на НПР – няма задължение за внасяне на осигуровки. Авансов данък се дължи във всички случаи.

За да попълните коректно картоните на тези лица в софтуер за заплати Плюс Минус, трябва да отбележите – вид осигурен 14, вид здравно 31 и да сложите на Допълнителни -  отметка „пенсионер“. По този начин в заплати, се отваря СМ (сметката за изплатени суми). В полето – „следва да се изплати сумата“ – се записва възнаграждението на лицето. Програмата сама, ще сметне НПР на това лице и съответно в зависимост дали възнаграждението пада под или остава над минималната заплата – ще начисли или няма да начисли здравни осигуровки. Ако лицето е осигурено на друго основание и въпреки, че възнаграждението му, след приспадане на НПР е под МРЗ и  трябва, да му се внасят осигуровки – се слага отметка на „осигурен на друго основание“. В случай, че не е осигурен на друго основание, но възнаграждението му е над МРЗ и лицето по свое желание иска да си внася вноски и за социално осигуряване – трябва да се махне отметка – „пенсионер съм и не желая да бъда осигуряван за ДОО и ДЗПО“ и програмата ще му начисли сама вноските за тези фондове.