Осигурителният доход на лица, които полагат труд без трудово правоотношение се определя като от полученото възнаграждение се приспаднат разходите за дейността. Според чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ разходите за дейността върху доходите, получени за работа без трудови правоотношения, са в размер 25 на сто.
Поредността на доходите, върху които се дължат осигурителни вноски е определена в чл. 6, ал. 11 от КСО. Следователно с доходите за работа без трудово правоотношение, се допълват доходите по чл. 4, ал. 1 и 10 от КСО. Сборът от сумата на доходите и осигурителния доход по гражданския договор не трябва да надвишава максималния осигурителен доход, определен със ЗБДОО 01.01.2022 г. до 31.03.2022 г. и 3400 лв. месечно за периода от 01.04.2022 г. до 31.12.2022 г).
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата (650 лв. от 01.01.2021 г. до 31.03.2022 г. и 710 лв. от 01.04.2022 г.), след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец.
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 6 от КСО лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, които са осигурени на друго основание през съответния месец, независимо от размера на полученото възнаграждение се осигуряват задължително за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт .
Съгласно чл. 4, ал. 6 от КСО лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание за фонд „Пенсии" на ДОО и ДЗПО.
Необходимо е при изплащане на възнаграждението в документа „Сметка за изплатени суми" (ред 5) лицето само да впише размера на осигурителния доход, върху който се дължат осигурителни вноски от сумата, която е изплатена по сметката (чл. 4 от Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски).
При сключване на граждански договор със самоосигуряващо се лице, не се изготвя документ „Сметка за изплатени суми". Не се удържат осигурителни вноски. Лицето само ги декларира, когато подава годишната си декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
За лицата с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност има данъчни облекчения съгласно ЗДДФЛ. Когато възнаграждението е до 7920 лв. годишно, не се удържа данък ( чл. 18 от ЗДДФЛ).
Отразяване в софтуер за заплати Плюс Минус
В софтуер за заплати Плюс Минус лицето се добавя с вид осигурен 14. В екран Допълнителни се включва отметка Пенсионер, ако лицето е пенсионер. Отметка Инвалид се включва, ако лицето е с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност.
В екран Заплати чрез бутон Добави се стартира документ „Сметка за изплатени суми". Попълват се полета Сума, Дата и Период, за който е положен трудът. Ако периодът е по-голям от месец, се стартира екран за настройка на периоди, в който е необходимо да се попълнят сумите за всеки един от периодите.
Отметка Сумата надвишава 7920 (за инвалид) се включва, ако е необходимо да се начисли ДДФЛ, когато е надвишено данъчното облекчение за лице с намалена работоспособност.
Отметка Осигурен на друго основание се включва, когато сумата по сметката след приспадане на разходите за дейността е по-ниска от минималната работна заплата за страната и лицето е осигурено на друго основание, за да бъдат начислени осигуровки.
Ако лицето е пенсионер и желае да се осигурява за фонд „Пенсии", в т. 4 към Допълнителни данни, които се попълват от физическото лице се включва отметка да.
Ако лицето е осигурено върху максимален осигурителен доход, се попълва месец в т. 3 към Допълнителни данни, които се попълват от физическото лице и се включва отметка да.
При необходимост да се ограничи осигурителният доход до максималния, ръчно се коригира сумата в ред 5 на сметката.
Научете повече за софтуер за заплати и софтуер за личен състав