1. Следва ли да се анулират удостоверенията обр. УП-14, издадени от архивно стопанство, и да се изготвят нови в случаите, когато има явни несъответствия?

Отговор: Издадените документи не следва да се анулират. По повод възникнали въпроси относно зачитането на осигурителен стаж по чл. 76, буква “е” от отм. ППЗП на лица, работили в ТКЗС като член-кооператори или като членове от домакинството на член-кооператори, по удостоверения обр. УП-14, издадени от архивното стопанство, са изискани копия от документите на ТКЗС, въз основа на които са издадени тези удостоверения. След обсъждане на данните, съдържащи се в съхраняваните в архивното стопанство документи на ТКЗС и на издадените въз основа на тях удостоверения за осигурителен стаж се установи, че удостоверенията обр. УП-14 са издадени при спазване на принципа на пълното припокриване на данните от приетата документация. За правилното зачитане на осигурителния стаж служителите от сектор “Отпускане на пенсии” следва да направят анализ на данните, съдържащи се в издадените от архивното стопанство удостоверения, въз основа на които да се определи в коя колона са посочени отработените дни и в коя получените възнаграждения. Когато не е посочен плануван минимум дни, следва да се приеме не по-малко от 135 запланувани трудодни.

2. Лице подава заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 4 от КСО във връзка с § 9, ал. 3 от ПЗР на КСО. Действително положеният осигурителен стаж е 10 години 9 месеца и 16 дни. Представено е и удостоверение за осигурителен стаж по чл. 76, буква “е” от отм. ППЗП за 2 години и 1 месец, с оглед ползване на права като член от домакинството на член-кооператор. Удостоверението е издадено въз основа на данни в партидните книги на ТКЗС, че лицето е работило и има внесени осигурителни вноски във фонд “Пенсиониране на земеделските стопани-кооператори”. Следва ли осигурителният стаж по чл. 76, буква “е” от отм. ППЗП да се зачете като действителен стаж, имайки предвид, че е представено споразумение, с което другият правоимащ се е отказал да се възползва от права за зачитане на осигурителен стаж на това основание?

Отговор: Времето, което се зачита за осигурителен стаж по реда на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО във връзка с чл. 76, буква “е” от отм. ППЗП не е вид “дарен стаж” за членовете от домакинството на член-кооператорите. Цитираната разпоредба урежда зачитането на осигурителен стаж на лицата, приети за член-кооператори и на членовете на техните домакинства, които са работили в ТКЗС заедно с член-кооператора, за което време същите са подлежали на задължително осигуряване като земеделски стопани-кооператори. Взаимното споразумение между членовете от домакинството на член-кооператора има силата на декларация, която е личен акт, чрез който лицата потвърждават или не конкретни обстоятелства, които са им известни. Със споразумението същите удостоверяват конкретното участие с труд в трудодни/човекодни на всяко лице поотделно. В тази връзка осигурителният стаж по чл. 76, буква “е” от отм. ППЗП на членовете от домакинството на член-кооператора е “действителен стаж” по смисъла на осигурителното законодателство.

3. Отпусната е лична пенсия за ОСВ по чл. 68, ал. 1-3 от КСО във връзка с § 9, ал. 3 от ПЗР на КСО от 02.03.2007 г. при 5 месеца и 11 дни недостигащ осигурителен стаж. Лицето не работи от 13.07.2004 г. Със заявление от 12.01.2009 г. представя документ, издаден на 30.12.2008 г. от архивно стопанство, за 1 година и 6 месеца осигурителен стаж по чл. 76, буква “е” от отм. ППЗП, положен преди пенсионирането, с който придобива право на пенсия по чл. 68, ал. 1-3 от КСО. Каква процедура следва да се приложи в конкретния случай?

Отговор: Личната пенсия за осигурителен стаж и възраст правилно е отпусната по чл. 68 от КСО във връзка с § 9, ал. 3 от ПЗР на КСО, тъй като към датата на отпускането лицето е представило всичките си налични документи за осигурителен стаж. Пенсията следва да се измени от датата на заявлението, тъй като лицето представя нови доказателства за осигурителен стаж, положен преди пенсионирането. Тези доказателства не са били налични към датата на отпускането на пенсията. Към датата на заявлението – 12.01.2009 г. осигурителните вноски по погасителния план са удържани изцяло, поради което считаме, че същите не могат да бъдат възстановени на лицето. Поради това пенсията следва да се измени по реда на чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО, като се зачете допълнително представения осигурителен стаж 1 година и 6 месеца, без да се изключват 5-те месеца и 11 дни, зачетени като недостигащ осигурителен стаж. В смисъла на изразеното становище е и съдебната практика. По този начин следва да се постъпва винаги при представяне на осигурителен стаж, придобит преди пенсионирането и преди 01.01.1997 г. Когато се представя осигурителен стаж преди пенсиониране, но след 31.12.1996 г. следва да се преценява добросъвестността на лицето, тъй като осигурителният доход за този стаж задължително се включва при определяне на индивидуалния коефициент на пенсионера.

4. Със заявление от 10.08.2008 г. лице е направило искане за отпускане на лична пенсия за ОСВ /осигурителен стаж и възраст/ по чл. 68, ал. 4 от КСО във връзка с § 9, ал. 3 от ПЗР на КСО. Декларирало е, че не може да представи документ за редовната военна служба и му е отпусната пенсия с недостигащ осигурителен стаж 1 година 6 месеца и 20 дни. Със заявление от 20.02.2009 г. лицето представя документ от Дирекция “Държавен военноисторически архив” - гр. Велико Търново, издаден на 20.01.2009 г. за времето, през което е отбивал редовната си военна служба – 2 години. След приспадане на това време от недостигащия осигурителен стаж се установява, че придобива право на пенсия за ОСВ по чл. 68, ал. 4 от КСО. Следва ли да се приеме, че лицето е добросъвестно като се съобрази факта, че е уведомило, че има непредставен стаж и след снабдяване с документа го е представило в едномесечен срок и да се приеме, че събраните суми за осигурителни вноски не следва да бъдат възстановявани?

Отговор: В тези случаи следва да се приложи процедурата, както при представянето на нови доказателства. Пенсията следва да се измени от датата на заявлението – 20.02.2009 г., при което не се следва да се възстановяват суми за удържаните по погасителния план осигурителни вноски

5. Лице получава обезщетение по чл. 54и от КСО. Прави искане за пенсия по чл. 68 КСО във връзка с § 9, ал. 3 от ПЗР на КСО. Има ли право на такава и докога ще се зачете осигурителния стаж?

Отговор: Получаването на обезщетение не е пречка лицето да упражни правото си на пенсия. Осигурителният стаж следва да се зачете до датата на утвърждаване на погасителния план. Лицето следва да се уведоми какъв е размера на пенсията (след удръжките) и то лично следва да прецени дали да получава пенсия или обезщетение.

6. Трудовият договор на лице е прекратен от 01.06.2008 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ. На основание чл. 70, ал. 3 от Колективния трудов договор му е определено обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ в размер на 6 брутни месечни работни заплати. За периода от 01.06.2008 г. до 30.11.2008 г. с ведомостта за работните заплати същите са му изплатени при следния режим: след всеки изтекъл месец и след изрична декларация от лицето, че не е започнало работа се е изплащала по една брутна месечна работна заплата. На 01.10.2008 г. лицето навършва изискващата се възраст за право на пенсия за ОСВ /осигурителен стаж и възраст/ по чл. 68, ал. 1-3 от КСО, има необходимия сбор от осигурителния стаж и възрастта, като отговаря и на условието по чл. 94, ал. 1 от КСО за прекратено осигуряване. Каква част от изплатеното обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ следва да се зачете за осигурителен стаж и да се включи в осигурителния доход при определяне на размера на пенсията?

Отговор: По реда на чл. 222, ал. 1 от КТ при уволнение поради закриване на предприятието на работника или служителя се изплаща обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. Обезщетение за по-дълъг срок може да се предвижда с акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор. Съгласно чл. 70, ал. 1 от Колективния трудов договор /КТД/, в сила от 01.01.2008 г., лицето, страна по този договор и уволнено на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ, има право на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но не повече от два месеца. За лицата, на които към момента на прекратяване на трудовия договор не им достигат не повече от 3 години до навършване на изискващата се към същия момент възраст по чл. 68 от КСО, съгласно ал. 3 на чл. 70 от КТД, се изплаща обезщетението по ал. 1 в размер на 6 брутни месечни работни заплати, т. е. срокът на обезщетението съгласно КТД е не повече от 2 месеца, а размерът му на визираните в ал. 3 лица е 6 брутни месечни работни заплати. В конкретния случай лицето е с прекратен трудов договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ, считано от 01.06.2008 г. като в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е предвидено да се изплати обезщетение на основание чл. 222, ал. 1 от КТ в размер на 6 брутни месечни работни заплати съгласно чл. 70, ал. 3 от КТД. Към датата на уволнение на служителката не достигат 3 месеца и 21 дни до навършване на изискващата се възраст от 59 години и 6 месеца за жените за календарната 2008 г., съгласно чл. 68, ал. 1-3 от КСО. Следователно, при определяне на размера на пенсията на лицето следва да се зачете за осигурителен стаж 2 месеца - времето по чл. 222, ал. 1 от КТ, а в осигурителния доход за този период да се включат изплатените 6 брутни месечни работни заплати като се спази чл. 6, ал. 3 от КСО.

7. Лице има осигурителен стаж при условията на втора категория труд 14 години, 10 месеца и 15 дни. За времето след 01.01.2005 г. има и 2 месеца и 5 дни осигурителен стаж от извънреден труд, положен също при условията на втора категория труд. Може ли осигурителният стаж от 14 години, 10 месеца и 15 дни да се допълни с осигурителния стаж от извънредния труд до изискващите се 15 години стаж от втора категория труд за правото на пенсия по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО ?

Отговор: Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 15 от НПОС /Наредба за пенсии и осигурителен стаж/ , зачетеният осигурителен стаж за времето, през което лицата са полагали извънреден труд, може да бъде повече от календарното време. В тази връзка, осигурителният стаж, зачетен по реда на чл. 38, ал. 15 от НПОС може да допълва до изискващите се 10 години осигурителен стаж от първа категория труд и до 15 години осигурителен стаж от втора категория труд за право на пенсия по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО.

8. Предвид разпоредбата на чл. 1 от НПОС, имат ли право да подават заявление за отпускане на наследствена пенсия от починал родител от името на малолетно дете лица, при които временно или постоянно е настанено детето с решение на съда или със заповед на директора на Дирекция “Социално подпомагане“ по чл. 26 от Закона за закрила на детето? В някои случаи другият родител е неизвестен, в други– жив, но с неустановен адрес или в чужбина, а в трети – починал, т.е. детето е без двама родители, но няма назначен настойнически съвет.

Отговор: Това е така нареченото приемно семейство, което отглежда и възпитава в семейна среда детето, настанено при тях по реда на Закона за закрила на детето. Съгласно чл. 137, ал. 2 от новия Семеен кодекс, в сила от 01.10.2009 г., приемните родители могат без съгласието на родителите да вземат решения и да предприемат действия за запазване живота и здравето на децата, за които полагат грижи, като в следващата алинея е указано, че същите имат право и задължение да живеят с него, както и задължение да осъществяват фактически действия по чл. 125, ал. 1 от същия, а те са: да се грижат за неговите лични и имуществени интереси. Независимо, че разпоредбата влиза в сила от 01.10.2009 г., а и предвид дадената възможност за получаване на пенсията на детето от визираните лица (чл. 54, ал. 4 от НПОС), считаме че когато детето е настанено в приемно семейство и няма назначен настойник или попечител, то се представлява от приемното семейство, което означава, че лице, в обхвата на чл. 26 ЗЗД може да подава молба за отпускане на наследствена пенсия.

9. Наследодателят е получавал само социална пенсия за инвалидност и приживе не е преценявано правото му на друг вид пенсия. Наследниците подават заявление за отпускане на наследствена пенсия за ИОЗ. Към датата на инвалидизиране, въз основа на която наследодателят е получавал социална пенсия за инвалидност, същият не е имал изискващия се осигурителен стаж за право на пенсия по чл. 74, ал. 1 от КСО. Към датата на смъртта осигурителният стаж на починалото лице отговаря на условията на чл. 74, ал. 1 от КСО. Имат ли право наследниците на наследствена пенсия за ИОЗ?

Отговор: Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 6 от КСО при смърт на пенсионер, който е получавал лична пенсия за ИОЗ или лична пенсия за ОСВ на наследниците се отпуска наследствена пенсия, съобразно вида на получаваната пенсия. В конкретния случай наследодателят приживе е получавал пенсия, която не преминава в наследствена и следователно на наследниците се преценява правото на пенсия от всички видове пенсии, на които той е придобил право със смъртта си (чл. 83, ал. 1 и ал. 2 от КСО).

10. Лице подава заявление за отпускане на лична пенсия за ОСВ на 01.04.2009 г. Трудовото му правоотношение е прекратено на 31.12.2007 г. по чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, като към тази дата отговаря на условията за сбор от осигурителния стаж и възрастта. За периода от 01.01.2008 г. до 31.01.2008 г. има изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ, за което и съществува информация в регистъра на осигурените лица. На 21.01.2008 г. лицето е назначено на работа по трудов договор при друг работодател и е освободено на 12.01.2009 г. по чл. 328, т. 11 от КТ. Може ли да се счита, че към 31.12.2007 г. има прекратяване на осигуряването по смисъла на чл. 94, ал. 1 от КСО, като се има предвид, че по данни от представените документи и данните от регистъра на осигурените лица няма момент, в който лицето да не е осигурено.

Отговор: Съгласно чл. 10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и продължава до прекратяването й. За работещо по трудов договор лице прекратяване на осигуряването е налице, когато се прекрати трудовият му договор. При уволнение поради намаляване обема на работата (чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ) работникът или служителят има право на обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ. Независимо, че върху посоченото обезщетение се дължат осигурителни вноски, сроковете по чл. 94, ал. 1 от КСО се следят от датата на уволнение, а не от датата на изтичане на срока на обезщетението. На основание чл. 94, ал. 1 от КСО, за да бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, осигуряването на лицето следва да е прекратено. Независимо, че лицето е придобило право на пенсия към предходно прекратяване на осигуряването, срокът по чл. 94, ал. 1 от КСО следва да се следи от последното прекратяване на осигуряването преди подаване на заявлението. В конкретния случай пенсията за ОСВ следва да се отпусне от 12.01.2009 г. Във връзка с установяването на постоянни условия за пенсиониране по чл. 68, ал. 1-3 КСО, вече не се налага да се спазва принципа за определяне на началната дата на пенсията за ОСВ спрямо първото уволнение след придобиване на правото й. Още повече, че в някои случаи, ако се спазва този принцип ще се отпускат пенсии от датата на заявлението, което ще бъде неблагоприятно за лицата /какъвто е и конкретния случай/. Ето защо, ако след датата на придобиване на правото лицата имат повече от едно уволнение, 6-месечният срок по чл. 94 КСО се следи от датата на последното уволнение. В този смисъл указанията от 2002 г. не следва да се прилагат. В подкрепа на това решение е и трайната съдебна практика. Разпорежданията по аналогични казуси, постановени в друг смисъл до получаване на настоящите указания, не следва да се преразглеждат.

11. Лице упражнява трудова дейност едновременно по две правоотношения: по трудов договор на пълно работно време по КТ и по сключено рамково споразумение за разнасяне на рекламни вестници по чл. 280 от ЗЗД. Възнаграждението, което получава за извършване на тази дейност, е в рамките на 30 - 40 лв. на месец и е без определено работно време. На 28.11.2008 г. е освободено от работа по основното правоотношение, поради придобиване право на пенсия за ОСВ. От 01.12.2008 г. отново започва работа по трудов договор. Изпълнено ли е условието за прекратяване на осигуряването, с оглед отпускане на лична пенсия за ОСВ?

Отговор: Рамковото споразумение за разносна дейност, сключено на основание чл. 280 от ЗЗД е вид граждански договор, т.е. към 27.11.2008 г. лицето упражнява трудова дейност по чл. 4, ал. 3, т. 6 от КСО, подлежаща на осигуряване по смисъла на чл. 10 от КСО. С прекратяване на осигуряването по основното трудово правоотношение от 28.11.2008 г. не отпада основанието за осигуряване, заложено в разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 6 от КСО, съгласно която на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт подлежат лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, които са осигурени на друго основание през съответния месец, независимо от полученото възнаграждение. При прилагане на цитираната разпоредба е без значение обстоятелството за колко дни през съответния месец лицето е осигурено на другото основание – за 1 или за повече работни дни. Лицето е било осигурено на друго основание през месец ноември и независимо, че осигуряването по това правоотношение е прекратено от 28.11.2008 г., за този месец не отпада основанието за осигуряване за работата без трудово правоотношение. В тази връзка, условието за прекратяване на осигуряването по чл. 94 от КСО не е изпълнено, тъй като лицето отново е започнало работа по трудово правоотношение и подлежи на осигуряване от 01.12.2008 г. Само в случай, че гражданският договор също е прекратен от 28.11.2008 г., ще е изпълнено условието на чл. 94, ал. 1 от КСО за прекратяване на осигуряването.

12.  Лице е освободено от работа на 25.08.2008 г. и подава заявление за отпускане на лична пенсия за ОСВ /осигурителен стаж и възраст/. Към заявлението, освен документите за осигурителния стаж и доход до 25.08.2008 г., са приложени и справка от регистъра на трудовите договори, в която е отразена датата на прекратяване на трудовия договор; придружително писмо от 28.08.2008 г. за подадено уведомление по чл. 62, ал. 4 от КТ за прекратяване на трудовия договор на лицето и справка на НАП от 28.08.2008 г. за приетото уведомление. В персоналния регистър на осигурените лица за месец август е подадена информация за отработени дни с внесени осигурителни вноски за осигурителен доход до 24.08.2008 г. включително. За времето след 25.08.2008 г. в Персоналния регистър не е подавана информация от осигурителя за осигурителен стаж и осигурителен доход. Със заявлението не е представена единствено заповед за прекратяване на осигуряването, тъй като работодателят отказва да я издаде. Изпълнено ли е условието по чл. 94, ал. 1 от КСО във връзка с отпускане на пенсия за ОСВ, след като в 3-месечния срок по чл. 1, ал. 5 от НПОС не е представена заповед за освобождаване от работа, която задължително се изисква по чл. 2, т. 1 от НПОС?

Отговор: След като е изяснено, че е налице прекратяване на осигуряването по смисъла на чл. 10 от КСО, фактът, че не е издадена писмена заповед за уволнение (на хартиен носител), не отменя обстоятелството, че от 25.08.2008 г. лицето не упражнява трудова дейност, подлежаща на осигуряване по КСО. Ако заявлението за отпускане на пенсия е подадено в 6-месечния срок по чл. 94, ал. 1 от КСО, личната пенсия за ОСВ /осигурителен стаж и възраст/ следва да се отпусне от 25.08.2008 г., независимо, че не е представена заповед за освобождаване от работа.

13. Счита ли се, че е изпълнено условието на чл. 94, ал. 1 от КСО за прекратяване на осигуряването на лице, подало заявление за отпускане на пенсия за ОСВ /осигурителен стаж и възраст/, което декларира, че работи в страна, с която Република България няма сключен договор в областта на социалното осигуряване и не е член на Европейския съюз?

Отговор: Кодексът за социално осигуряване има действия по отношение на правоотношенията, възникнали и прекратени на територията на Република България. Съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България, влезлите в сила за Република България международни договори са част от вътрешното право на страната. Договорите в областта на социалното осигуряване, по които Република България е страна, включително и Регламент 1408/71 на Европейския съюз се прилагат и по отношение на прекратяване на осигуряването при отпускане на пенсия за ОСВ, когато лицето работи на територията на някоя от страните, с която Република България има сключен договор. При отпускане на пенсия за ОСВ на лице с осигурителен стаж в страна, която не е членка на ЕС и няма договор в областта на социалното осигуряване с Република България, е без значение обстоятелството дали същото продължава да работи и не е прекратило осигуряването си в тази страна.

14. Лице получава лична пенсия за ИОЗ /инвалидност поради общо заболяване/, отпусната по отм. ЗП и няма осигурителен стаж след 01.01.2000 г. Пенсията е преизчислена по реда на чл. 75-77 от КСО на основание чл. 21, ал. 4 от НПОС. Прави искане пенсията да се изчисли от дохода за друг 3-годишен базисен период. Има ли право на преизчисление по чл. 21, ал. 3 от НПОС?

Отговор: Пенсиите за ИОЗ, които са отпуснати по отм. ЗП, не попадат в обхвата на чл. 21, ал. 3 от НПОС. На това основание могат да се преизчисляват пенсиите за ОСВ, независимо от началната им дата, и пенсиите за инвалидност, изчислени от трудово възнаграждение или осигурителен доход, отпуснати след 01.01.2000 г.

15. С разпореждане от 10.10.2008 г. е отпусната пенсия за ОСВ, считано от 28.03.2008 г. (датата на прекратяване на осигуряването). При отпускането не е зачетен осигурителен стаж, с непълна заверка относно продължителността му и в срока по чл. 1, ал. 5 от НПОС не е представен редовен документ за него. На 01.12.2008 г. (в срока за обжалване по чл. 117 от КСО) лицето подава заявление за изменяне на пенсията, като прилага удостоверение обр. УП-3 за времето на незачетения стаж. От коя дата следва да се измени пенсията и по коя точка на чл. 99 от КСО?

Отговор: Заявлението на лицето от 01.12.2008 г. следва да се приеме като жалба по реда на чл. 117 от КСО, тъй като е подадено в законоустановения тримесечен срок. Неоснователно е да се поддържа довода, че се касае за заявление с представено ново доказателство. В случая не е приложима хипотезата на чл. 99 от КСО. Това би било така, ако се касаеше до влязъл в сила административен акт, който може да се отмени или измени след представяне на новите доказателства. В случая се приема, че новото доказателство е представено в хода на административното обжалване на издаденото разпореждане от 10.10.2008 г., с което е отпусната лична пенсия за ОСВ и при определяне на размера й не е взет предвид осигурителния стаж, за който не е имало редовно оформен документ. При произнасянето си с решение директорът на ТП на НОИ следва да определи размера на пенсията за ОСВ от началната дата (28.03.2008 г.), като се вземе предвид и осигурителния стаж по представеното удостоверение обр. УП-3

16. След прилагане на процедурата по чл. 1, ал. 5 от НПОС на лице е прекратена наследствената пенсия от 01.06.2007 г. на основание чл. 96 от КСО, поради непредставен документ за датата на дипломиране в средно образователно училище. От същата дата е определена пенсия на втория наследник, която е в по - висок от минималния размер на наследствената пенсия по чл. 81, ал. 2 от КСО. През месец септември 2008 г. лицето представя документ, че е записано за студент първи курс за учебната 2008/2009 г. В хода на изясняване на завършването на средно образование е уточнено, че първият наследник се е дипломирал на втора сесия за дипломиране на курса – 12.09.2007 г. Наследствената пенсия е възстановена с разпореждане по реда на чл. 97, ал. 2 от КСО, считано от 01.06.2007 г. и прекратена от 12.09.2007 г. За същият период е определен и полагащия се размер на другият наследник, който е по-малък от действително получения, в резултат на което се получава надвзета сума от пенсия от втория наследник. Как следва да се прецени добросъвестността в случая и получените в повече суми от пенсия подлежат ли на възстановяване от някой от наследниците?

Отговор: В посочения казус за периода от 01.06.2007 г. до 12.09.2007 г. надвзетата сума от пенсия е получена от втория наследник /чиято пенсия е определена в по-голям размер от минималния за вида/. В случая не може да се приложи разпоредбата на чл. 14 от НПОС, тъй като той не е в състояние да съобщи на органите по пенсионното осигуряване за настъпване на обстоятелство, което касае друго лице. Сумите от пенсия за посочения период са правилно определени и са добросъвестно получени. По отношение на него следва да се приложи разпоредбата на чл. 114, ал. 2 от КСО. Получените в повече сумите от пенсия за периода от 01.06.2007 до 12.09.2007 г. се считат за добросъвестно получени и не следва да се събират от лицето.

17. Съдружник в ООД, роден след 31 декември 1959 г., се осигурява авансово за периода януари – декември 2009 г. върху осигурителен доход в размер на 260 лв. за фонд “Пенсии”. В Приложение 3, част І, Таблица 7, ред 7.10 от данъчната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ съдружникът е декларирал облагаем доход в размер на 3380 лв., включващ 2880 лв. от дейността му като съдружник в дружеството и получено възнаграждение за м. ноември 2009 г., за работа без трудово правоотношение извън дружеството, в размер на 500 лв. след приспадане на разходите за дейността. Вноските върху възнаграждението по гражданския договор не са внесени от възложителя на основание чл. 11 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица. Съдружникът е попълнил в осигурителната книжка на лист 1 и 2 в колона 3 (авансов осигурителен доход) по 260 лв. за всеки месец, върху който са внесени дължимите осигурителни вноски. Декларираният средномесечен облагаем доход от дейността на съдружника е 240 лв. (2880 : 12 = 240,00) и е по-малък от минималния месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се за 2009 г. В осигурителната книжка на лист 1 и 2 в колона 10 (окончателен размер на осигурителния доход) като окончателен месечен размер на осигурителния доход за месеците от І до Х и м. ХІІ се попълва 260 лв. – минималният размер на месечния осигурителен доход за 2009 г. За месец ХІ.2009 г. окончателният размер на осигурителния доход е 760 лв. (260 лв. + 500 лв.= 760 лв. ), който се записва в осигурителната книжка. Осигурителният доход, върху който се довнасят осигурителни вноски, е в размер на 500 лв. (760 лв. – 260 лв.= 500 лв.).

Отговор: В този случай самоосигуряващият се има доход, върху който се довнасят осигурителни вноски само за месец ноември и сумата на ред 1 от Таблица 1 от Справката за определяне на окончателния размер на осигурителния доход не може да се образува по определените в таблицата правила. В конкретния случай в т. 1 от Таблица 1 от справката следва да се впише сумата по гражданския договор, върху която се дължат осигурителни вноски – 500 лв. Дължимата вноска, посочена на ред 2 от Таблица 1 на Справката, е 65 лв. (500 лв. х 13% = 65 лв.). При изчисляване на пенсията на осигурените лица длъжностните лица следва да вземат предвид окончателния размер на осигурителния доход, вписан в колона 10 на лист 1 и 2 от осигурителната книжка, който в случая за м. ноември е 760 лв., а за всички останали месеци е по 260 лв.

Тук ще намерите още информация за софтуер за заплати Плюс Минус.