С всяка година се увеличава процентът на фирмите в България, които изпитват затруднения при намирането на персонал. Най-засегнати са нискоквалифицираните позиции в сфери като хотелиерство и ресторантьорство, селско стопанство и др. За да избегнат това затруднение все по-често фирмите прибягват до назначаването на граждани от трети страни (държави извън ЕС).
В настоящата статия накратко ще бъдат разгледани какви са условията, основните етапи и процедури при назначаване на чужденци, граждани от трети страни на трудов договор за сезонна работа и какви са задълженията относно осигуряването и данъчното облагане на тези лица в България.
Сезонна заетост
Сезонната работа е временна заетост, която зависи от смяната на сезоните и е свързана с определено време на годината.
Списък с икономическите сектори, включващи дейности, изпълнението на които зависи от смяната на сезоните се утвърждава от министъра на труда и социалната политика. Според действащата заповед (Заповед РД-01-47/17.01.2017 г.) в списъка са включени два сектора – селско, горско и рибно стопанство; хотелиерство и ресторантьорство.
Периодите, за които чужденец може да бъде нает на сезонна работа са:
- до 90 дни без прекъсване в рамките на всеки период от 12 месеца;
- от 90 дни до 9 месеца в рамките на всеки период от 12 месеца.
Условия за наемането на сезонни работници граждани от трети страни
Условията и редът за наемането на чужденци – граждани на трети държави на територията на Република България са нормативно регламентирани в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), Правилника за прилагане на закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ППЗТМТМ), Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) и Правилника за прилагане на закона за чужденците в Република България (ППЗЧРБ).
Граждани на трети страни могат да се назначават само на длъжности, за които не се изисква българско гражданство и са изпълнени следните изисквания:
- условията на труд и заплащане да не са по-неблагоприятни от условията за българските граждани за същата категория труд;
- чужденецът, гражданин на трета държава да притежава специализирани знания, умения и професионален опит, необходими за съответната длъжност, които са удостоверени с легализирани и преведени на български език документи;
- чужденецът, гражданин на трета държава трябва да пребивава законно и да има получено разрешение за сезонна работа;
- фирмата, която ще назначава чужденците да няма налични задължения към Националната агенция за приходите.
Процедура по назначаване
Сключване на договор
Процедурата по назначаване започва със сключването на трудов договор между българският работодател и работника - гражданин на трета държава.
Договорът, който се сключва е срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 68, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) и чл. 24, ал. 1 или ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.
Освен реквизитите посочени в чл. 66, ал. 1 от КТ в договора задължително се описва:
- задължението на работодателя да заплати разходите за транспорт от мястото на произход на сезонния работник до работното му място в България и обратно (независимо от причините за прекратяване на трудовото правоотношение).
- задължението на работодателя да осигури подходящо жилище на чужденеца и за чия сметка са разходите за наем.
- задължението на работодателя да заплаща медицинското лечение и здравни застраховки по време на престоя на чужденеца в България.
При сключване в договора не се посочва конкретна дата на постъпване на работа, тъй като към този момент няма издадено разрешение за работа на лицето.
За да може да бъде подаден електронен трудов запис с трудовия договор чужденецът, гражданин на трета държава трябва да получи служебен номер от НАП. Искане за издаване на номера може да бъде подадено от работодателя с нотариално заверено пълномощно.
Получаване на разрешение и започване на работа
За да могат да упражняват трудова дейност при работодател на територията на България гражданите на трети държави трябва да получат разрешение за пребиваване и / или за работа, издадени от Министерството на вътрешните работи или от Агенцията по заетостта.
Разрешението се издава по искане на работодателя и е за определен период от време, за работа на конкретно работно място, длъжност и работодател.
При кандидатстване за разрешението чужденецът трябва да пребивава извън територията на България.
Процедурата за издаване на разрешение е в зависимост от продължителността на сезонната работа – до 90 дни или от 90 дни до 9 месеца.**
Сезонна заетост до 90 дни
Чужденците, граждани на трети държави могат да упражняват сезонна заетост за период до 90 дни без прекъсване в рамките на всеки период от 12 месеца след регистрация в Агенция по заетостта, като не се изисква разрешение за пребиване.
В Агенция по заетостта работодателят подава документите посочени в чл. 32, ал. 1 от ППЗТМТМ, който включват: декларация по образец (приложение № 5 от ППЗТМТМ); копие на страницата на документа за задгранично пътуване със снимката и личните данни на чужденеца; заверено копие на сключения трудов договор и длъжностната характеристика към него; декларация от работодателя, че на сезонния работник е осигурено подходящо жилище; декларация от работодателя, че са спазени условията за труд и заплащане и други.
След потвърждаване на регистрацията от страна на Агенцията по заетостта работодателя уведомява чужденеца и той следва да кандидатства за получаване на виза C за краткосрочно пребиваване за целите на сезонната заетост (само ако за държавата, чийто гражданин е чужденеца се изисква виза).
След получаване на визата чужденеца, гражданин на трета страна може да пристигане в България и да започне работа.
В срок от 7 дни от датата на действително започване на работа работодателя задължително уведомява писмено за това Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда (чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ).
При получено разрешение за сезонна заетост до 90 дни чужденеца, гражданин на трета държава не може да сменя работодателя си и да сключва втори трудов договор при друг работодател.
Сезонна заетост от 90 дни до 9 месеца
Чужденците, граждани на трети държави могат да упражняват сезонна заетост за период от 90 дни до 9 месеца в рамките на всеки период от 12 месеца след издаване на разрешение за пребиваване и работа тип Разрешение за сезонен работник.
За издаване на разрешението работодателят подава в дирекция Миграция или в сектор Миграция при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи документите посочени в чл. 24к, ал. 7 и 8 от ЗЧРБ. Необходимите документи включват: заявление по образец (Приложение 3а от ППЗЧРБ); копие на валиден документ за самоличност на чужденеца (паспорт или заместващ го документ); заверено копие на сключения трудов договор и длъжностната характеристика към него; декларация от работодателя, че на сезонния работник е осигурено подходящо жилище; декларация от работодателя, че са спазени условията за труд и заплащане; свидетелство за съдимост, издадено от държавата, чийто гражданин е чужденецът и други.
След получено потвърждение за правото на достъп до пазара на труда работодателя уведомява чужденеца и той в срок до 20 дни следва да кандидатства за получаване на виза D за дългосрочно пребиваване (по чл. 15, ал. 1 от ЗЧРБ).
След получаване на визата чужденецът, гражданин на трета страна може да пристигане в България. В срок от 7 дни след влизане в страната чужденецът, заедно с работодателя следва да се подаде документи за получаване на разрешение за продължително пребиваване с цел заетост като сезонен работник. Необходимите документи (чл. 24к, ал. 18 от ЗЧРБ) се подават в дирекция Миграция или в сектор Миграция при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи.
След получаване разрешението и документ за пребиваване (с тип разрешение – сезонен работник) чужденецът може да започне работа.
В срок от 7 дни от датата на действително започване на работа работодателя задължително уведомява писмено за това Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда (чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ).
Разрешението се издава за срока на трудовия договор, но не по-малко от 90 дни и не повече от 9 месеца в рамките на всеки период от 12 месеца. В рамките на максималния период от 9 месеца разрешението може да бъде удължено еднократно при продължаване на трудовия договор при същия работодател или при смяна на работодателя.
Предсрочно прекратяване
Ако трудовото правоотношение с чужденеца, гражданин на трета държава бъде прекратено предсрочно, в срок от 3 дни от датата на прекратяване работодателя уведомява писмено Агенцията по заетостта (чл. 10, ал. 4 от ЗТМТМ).
Осигуряване и облагане на дохода
За гражданите на трети държави, наети от работодатели в България по отношение на осигуряването и данъчното облагане се спазват разпоредбите на българското законодателство освен ако между България и държавата на чужденеца няма сключен международен договор за социална сигурност и / или спогодба за избягване на двойно данъчно облагане (СИДДО).
За дължимите осигуровки и данък работодателя има задължението да подава декларация образец 1 и образец 6.
Социално осигуряване
Наетите по трудово правоотношение от български работодател чужденци за извършваната от тях трудова дейност на територията на България са лица по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социалното осигуряване (КСО) и подлежат на задължително осигуряване за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица.
Осигуряването възниква от деня, в който чужденците започват да упражняват трудова дейност.
Здравно осигуряване
Съгласно разпоредбите на чл. 33, ал. 1, т. 4г. от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) на задължително здравно осигуряване в България подлежат чужденците, граждани на трети страни, на които е издадено разрешение за продължително пребиваване с цел заетост като сезонен работник (сезонна заетост от 90 дни до 9 месеца). Задължението за осигуряване възниква от датата на получаване на разрешение за пребиваване.
За чужденците, граждани на трети страни, които пребивават краткосрочно в страната (сезонна заетост до 90 дни), здравноосигурителни вноски не се дължат. Те заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ.
Осигурителен доход
Осигурителния доход, върху който се дължат вноски включва всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност и не може да е по-малко от минималния осигурителен доход за длъжността и повече от максималния месечен размер на осигурителния доход.
За доход от трудова дейност, върху който се дължат осигурителни вноски се считат и направените от работодателя (след започване на работа на чужденеца) разходи за наем (на наетото жилище на чуждестранния работник), за медицинско лечение и за здравни застраховки. Тези разходи не се възстановяват и не се приспадат от възнаграждението на работника - гражданин на трета държава.
Облагаем доход
Доходите, които чужденците, граждани на трети страни получават от работодатели в България се облагат по реда на Закон за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) .
В облагаемият доход по ЗДДФЛ освен полученото трудово възнаграждение се включват и разходи за транспорт от мястото на произход на чужденците до работното им място в България, разходите за наем на жилището в България (ако се заплаща от работодателя) и разходи за здравни застраховки (ако не са социални разходи предоставени в натура).
Въвеждане в софтуер за заплати Плюс Минус
Попълване на личен картон
При попълване на личният картон на лице гражданин на трета страна в софтуер за заплати Плюс Минус се спазват следните особености:
В раздел Основни:
Поле за вид идентификатор – от падащото меню се избира ЕНЧ и се въвежда съответния номер на чужденеца.
Поле Дата – въвежда се датата на раждане на служителя.
Поле Вид осигурен – избира се 01.
В раздел Допълнителни:
Поле Пол – попълва се полът на служителя.
Отметка Без ЗО – включва се ако за лицето не следва да се удържат здравноосигурителни вноски.
Създаване на Трудов договор
За въвеждане на сключения договор в софтуер за заплати Плюс Минус се използва документ Трудов договор. В поле Основание (отдясно в панела с настройки) се избира 002 Срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ или чл. 68, ал. 6 от КТ. Файлът с електронния трудов запис за подаване към НАП се формира от операция Електронен трудов запис.
При необходимост текста в бланката на договора може да бъде редактиран, като се промени стандартния шаблон или се създаде нов. Операцията се извършва от меню Документи / Договори / Редактор на документи.