Въпроси и отговори от системата на МТСП

1. Имам болничен за 28 май, обявен за работен.Работодателят ми пуска отпуск за 23.05, обявен за почивен. Аргументът - в събота се отработва 23.05, а болничния е за 28.05 .Редно ли е това?

Отговор: Неправилно Ви е”пусната отпуска” за деня, който е обявен за почивен. Когато работодателят нарушава трудовото законодателство можете да сигнализирате инспекцията по труда по седалището на предприятието.

2. При прекратяване на постоянен трудов договор с предизвестие от работника ползването на болнични и неплатен отпуск по молба на работника удължават ли срока на предизвестие с дните в отсъствие?

Отговор: Формата и момента на прекратяване на трудовия договор във Вашия случай е уреден в разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 1 от Кодекса на труда, съгласно който трудовият договор при прекратяване с предизвестие - се прекратява с изтичането на срока на предизвестието. В този случай трудовия договор ще се прекрати ако предизвестието да е връчено по реда и условията на Кодекса на труда. Срока на предизвестието не се удължава при ползване на платен или неплатен отпуск.

3. На служител назначен м.12.98г. за труд.стаж са зачетени: 2г./на осн.диплом за завършено висше военно образование-съгл.чл.81 от ППЗП,изменен с §42 от ПМС № 218/26.08.96г.,периода на обучение е бил от м.ІХ.84г. - м.VІІ.88г. в СССР/ и 1г. /м.8.83г-м.8.84г. като школник в НШЗО гр.Шумен/. Правилно ли е зачетен стажа към датата на назначаване?

Отговор: Предполагаме, че става дума за признаване на трудов стаж за придобиване право на допълнително трудово възнаграждение. Ако това е така, следва да имате предвид че през 1998 г. е била в действие Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения (отменена). Във връзка с признаването на периодите за обучение във висши или полувисши училища МТСП е изразило следното становище: „Съгласно писмо № 91-00-32 от 25.03.1996 г. на Министерството на труда и социалната политика, част от времето на обучение, след навършване на пълнолетие, до размера на редовната военна служба, следва да се зачита за продължителна работа по реда на чл. 3, ал.2, т.4 от Наредбата за допълнителни и други трудови възнаграждения.Зачетената за трудов стаж част от времето прекарано в обучение не може да бъде с продължителност по-голяма от продължителността на редовната(наборна) военна служба към датата на отслужване на същата в съответния род войски, съгласно действащото законодателство. По този ред се признава трудовия стаж само на лицата, които не са отбили редовната си военна служба. Времето на обучение, зачетено за наборна военна служба следва да се установи с диплома за завършено образование или документ, издаден от Централния военен архив.Документите се представят на органа, който зачита трудовия стаж за определяне на правото на допълнително трудово възнаграждение за продължителна работа. В случай, че лицето е отбило редовната си военна служба, трудовият му стаж се зачита само на основание чл.3, ал.2, т.4 от Наредбата за допълнителни и други трудови възнаграждения.”

4. Ако фирмата смени офиса си от един адрес на друг на територията на гр. София и служител откаже да работи на новото място на същата длъжност може ли да бъде прекратен по чл. 328 ,ал.1, т. 7 (отказ на работника при преместване на предприятието в друго населено място или местност)?

Отговор: Съгласно чл. 3, ал. 1-5 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България, териториални единици са населените места и селищните образувания. Населено място е исторически и функционално обособена територия, определена с наличието на постоянно живеещо население, строителни граници или землищни и строителни граници и необходимата социална и инженерна инфраструктура. Населените места се делят на градове и села и подлежат на регистрация в Единния класификатор на административно-териториалните и териториални единици. Селищните образувания са територии извън строителните граници на населените места, устроени за осъществяване на специфични функции, които са определени със строителни граници, но нямат постоянно живеещо население. Населеното място и селищното образувание имат територия, граници и наименование. Във Вашия случай, преместване на работодателя от един квартал в друг не представлява преместване от едно населено място в друго.

5. Може ли да бъде съкратен работник или служител, работещ на безсрочен трудов договор, след като не са му изплатени 4 работни заплати?

Отговор: Прекратяването на трудовия договор поради съкращаване- чл. 328, ал.1, т.2 от Кодекса на труда (КТ) е по инициатива на работодателя. Законът не е предвидил закрила при уволнение на основание „неизплатени заплати”. Неизплатеното трудово възнаграждение можете да потърсите по съдебен ред, ако работодателя откаже да го плати доброволно. Давностният срок за предявяване на иска е 3-годишен и тече, от датата, когато е трябвало да се извърши плащането по съответния ред.

6. Може ли майката да ползва неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8 год. възраст - чл.167 а, ал.1 от КТ и детето да посещава ясла?

Отговор: Разпоредбата на чл. 167а, ал.1 от Кодекса на труда, предвижда че след използването на отпуските по чл. 164, ал. 1 и чл. 165, ал. 1 всеки от родителите (осиновителите), ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. Видно от разпоредбата, изискването е „детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка”.Следователно, приемането на детето в детска ясла не е основание за прекратяване ползването на отпуска по чл. 167а, ал.1 КТ.

7. Бившият ми работодател не беше изплатил дължимите трудови възнаграждения за 4м., както и дължимото обезщетение по чл. 222, ал.1 от КТ. След намесата на ИТ София бяха изплатени по 240лв.за месец, както и 240лв обезщетение, вместо дължимите 60% за възнаграждение и 1 БТВ за обезщ. Правилно ли е това?

8. Работя на основен и допълнителен трудов договор/и двата по 4 часа/. Интересува ме като се прекрати основния трудов договор и веднага се сключи нов /пак на 4 часа/, може ли допълнителният да си остане такъв, а новият трудов договор да е отново основен.

Отговор: Необходимо е да прекратите и двата трудови договора - основния трудов договор и договора за допълнителен труд.Следва да сключите този трудов договор, който желаете да е основен /първи по време/, след което да сключите трудов договор за допълнителен труд.

9. Налага ни се да назначим общи работници за бране на плодове в рамките на не повече от 2 месеца.Работното им време ще надвишава 8 часа и ще се работи през почивните дни, какви са възможните варианти да се назначат**?** В едно от звената ни се налага да се въведе удължено работно време да 10 часа на ден - какво трябва да представлява дневника за удължено работно време,какви са условията при работа на две смени.

Отговор: По нашето трудово законодателство работната седмица е 5-дневна и не можете да сключите договор за работа”през почивните дни”. Трудовите договори се сключват като се спазват изискванията на чл. 66, ал.1 от Кодекса на труда и за всички работното време е до 8 часа на ден и до 40 часа на седмица. При допускане да се полага извънреден труд следва да се съобразите с изискванията установени в раздел ІІ от глава VІІ на Кодекса на труда (КТ) и раздел ІІІ от глава І на Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Тъй като от запитването е ясно че става въпрос за сезонна работа то според чл. 144, т.6 извънредния труд е допустим при изключение, но се допуска само при спазване на всички изисквания свързани с полагането на извънреден труд. Съдържанието на дневника за удължаване на работното време е установено в чл. 8, ал.3 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските.

10. Интересува ме при евентуална ликвидация на предприятието в което работя, какъв е редът с изплащане на дължимите средства от страна на работодателя , тъй като имам да вземам 2 раб.заплати и се притеснявам дали ако се стигне до края ще си получим заработеното?

Отговор: Съгласно чл. 245, ал.1 от КТ, при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва – ал.2 на чл.245 от КТ. В случай, че работодателян не спазва разпоредбите на КТ, следва да сигнализирате инспекцията по труда по седалището на предприятието.Трудово - правен спор във връзка с неизплащане на дължимите от работодателя обезщетения, както и за неизплатено трудово възнаграждение се решава от съответния съд. Срокът, в който следва да се предяви иск е 3-годишен, считано от деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред -чл.358, ал.1, т.3 и ал.2, т.2 от КТ. В чл. 267 от Търговския закон /ТЗ/ е предвидено, че ликвидаторите са длъжни, като обявят прекратяването на дружеството, да поканят неговите кредитори да предявят вземанията си. Поканата се отправя писмено до известните кредитори и се обявява в търговския регистър. Съгласно чл. 722, ал. 1 от ТЗПри извършване на разпределение на осребреното имущество вземанията се изплащат в следния ред: 1. вземания, обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на Закона за особените залози - от получената сума при реализацията на обезпечението; 2. вземания, заради които се упражнява право на задържане - от стойността на задържания имот; 3. разноски по несъстоятелността; 4. вземания, произтичащи от трудови правоотношения, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност; 5. издръжка, дължима по закон от длъжника на трети лица; 6. публичноправни вземания на държавата и общините, като данъци, мита, такси, задължителни осигурителни вноски и други, възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност; 7. вземания, възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и неплатени на падежа; 8. останалите необезпечени вземания, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност; 9. вземанията по чл. 616, ал. 2, т. 1 ; 10. вземанията по чл. 616, ал. 2, т. 2 ; 11. вземанията по чл. 616, ал. 2, т. 3 ; 12. вземанията по чл. 616, ал. 2, т. 4. Когато паричните средства са недостатъчни, за да се удовлетворят изцяло вземанията по ал. 1, т. 3 - 12, те се разпределят между кредиторите от реда по съразмерност – ал. 2. Когато са предявени и приети няколко вземания на държавата от един ред, сумата се изплаща на съответния ред от сметката за разпределение общо и след получаването се разпределя от Националната агенция за приходите по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс . Националната агенция за приходите незабавно уведомява съда по несъстоятелността и синдика за извършеното разпределение – ал. 3.

11. На овакантена щатна бройка, мога ли да сключа доп. споразумение със служител по чл 119 и чл 259 от КТ да изпълнява и другата длъжност до провеждане на конкурс?

Отговор: Съгласно разпоредбата на чл. 259 от Кодекса на труда (КТ), когато работник или служител изпълнява длъжност или работа на отсъстващ работник или служител, той ползва правата за тази длъжност или работа, включително и трудовото възнаграждение, ако това е по-благоприятно за него. Ако той изпълнява през това време и своята работа или длъжност, има право и на допълнително трудово възнаграждение, което се уговаря между страните по трудовото правоотношение. От тези права не може да се ползва работник или служител, който по длъжност е заместник на отсъстващия. От това може да се направи извод, че по смисъла на чл. 259 КТ, вътрешно заместване се осъществява, когато работникът или служителят изпълнява длъжността или работата на друг работник или служител от същото предприятие, който отсъства за по-дълъг период от време от работното място, без значение причината за отсъствие. Тъй като в запитването си посочвате, че длъжността е вакантна, на това основание служителя не може да изпълнява допълнителни функции. Разпоредбата на чл. 119 от Кодекса на труда изрично предвижда, че изменение на трудовото правоотношение се допуска по писмено съгласие между страните. Това означава, че с допълнително писмено споразумение на основание чл. 119 от КТ, страните могат да изменят всеки от елементите на съдържанието на съществуващ между тях трудов договор (работно време, длъжност, срок, трудово възнаграждение, и др.). С оглед на изложеното считаме, че допълнителни функции не могат да се възложат за вакантната длъжност на основание чл. 119 от КТ.

12. Възможно ли е да сключа трудов договор по чл.110 от КТ без да имам щатна бройка?

Отговор: Съгласно чл. 110 от КТ работникът или служителят може да сключи трудов договор с работодателя при когото работи, за извършване на работа, която не е в кръга на неговите трудови задължения, извън установеното за него работно време. По наше мнение за да сключите трудов договор за допълнителен труд е необходимо да има щатна бройка.

13. Остават ми 3 години до пенсия и сам безработна, но без да се регистрирам през последните 3 години.Имам ли право ако сега се регистрирам на някакво обещетение.

Отговор: Съгласно чл. 54а от Кодекса за социално осигуряване (КСО) право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски за фонд “Безработица” най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. нямат отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4 КСО. В случай, че не отговаряте на посочените по-горе изисквания, нямате право на обезщетение от БТ.

14. Имам връчена заповед за командировка за 30 дни на 60 км. от местоработата ми но не ми плащат командировачни.Какво да направя?

Отговор: За времето на командировка, лицето получава командировъчни пари, които по смисъла на чл. 215 от Кодекса на труда са обезщетение, за неудобствата, които се създават за лицето. Работниците и служителите, които считат, че неправилно или незаконосъобразно не са им изплатени командировъчни пари, могат да потърсят сумите по съдебен ред в 3-годишен давностен срок, считано от датата, когато е трябвало да се извърши плащането по съответния ред.

15. Назначена съм на осн.трудов договор- 8ч. и на допълнителен тр.договор на 2 часа. Мога ли да бъда назначена и като управител на ООД на 1час?

Отговор: Разпоредбата на чл. 113, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) предвижда,. че максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при подневно изчисляване не може да бъде повече от: 1. 40 часа седмично - за ненавършилите 18-годишна възраст работници и служители; 2. 48 часа седмично - за другите работници и служители. При изричното им писмено съгласие работниците и служителите по ал. 1, т. 2 могат да работят и повече от 48 часа. Това се допуска, когато се работи по основен и допълнителни трудови договори п чл. 110 и чл. 111 от КТ. В тези случаи работникът или служителят по чл. 110 и 111 дава писменото си съгласие за работа повече от 48 часа седмично на работодателя, при когото работи. В случай че работникът или служителят не даде съгласие, той не може да бъде задължен да работи повече от 48 часа седмично, като отказът му не може да доведе до настъпване на неблагоприятни последици за него(чл. 113, ал.3 КТ). Това писмено съгласие се дава на работодателя - страна по трудовия договор за допълнителен труд, като съгласието има действие за период не по-дълъг от 4 месеца. Във всички случаи на полагане на допълнителен труд общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с този кодекс (чл. 113, ал.6 КТ). Минималната междудневна почивка е 12 часа, а междуседмичната – 24 часа. Следователно разпределението на работното време по основен и допълнителни трудови договори трябва да се подчинява на посочените разпоредби.

16. Трябва ли след всяка промяна в ползването на платен годишен отпуск, съгласно утвърден график за отпуск, да се изготвя нов график за отпуск?

Отговор: Съгласно чл. 37в, ал.2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските при възникване на конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер графикът може да се изменя по реда на чл. 173, ал. 1 КТ. Други възможности за изменение на графика не са предвидени.

Тук можете да прочетете оща за софтуер за заплати Плюс Минус.