Какво трябва да знаем за болничния за бременност и раждане и гледането на дете до 2 години. Кой има право на обезщетение, как се изчислява сумата на обезщетението?

Тези и други въпроси ще разгледаме в следващата тема

Според чл. 48А от Кодекса за социално осигуряване (КСО), лицата осигурени за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж, като осигурени за този риск. Важно е тук да подчертаем, че лицето за да има право на това обезщетение, трябва да има минимум 12 месеца осигурителен стаж, но за база, на която ще се изчисли обезщетението, ако термина е след 01 януари 2011 – се вземат 18, а не 12 месеца назад. Т.е. ако лицето има 1 година осигурителен стаж, като база за изчисляване на обезщетението ще се вземе, тази 1 година със съответния осигурителен доход за нея и още 6 месеца, с осигурителен доход - една минимална работна заплата за всеки месец.

Кои лица са осигурени за фонд общо заболяване и майчинство?

Ако трябва да изброим видовете осигурени това са – 01,02,03,04,05,06,07,08,09,10,11,12 – по избор за тяхна сметка, 13 – по избор за тяхна сметка, 16,17,24,25,71 – само за членове на ЦИК, 82,83,92 -  за тяхна сметка, 93 и 95 или казано на кратко – лица сключили трудов договор, лица по договори за управление, самоосигуряващи се лица – избрали да внасят осигуровки за фонд ОЗМ за своя сметка. Може би е по-добре да посочим лицата, които нямат право на обезщетение за бременност и ражданате, тъй като не са осигурени за фонд общо заболяване и майчинство, а именно:

- лицата, които полагат труд без трудово правоотношение (граждански договор); - самоосигуряващите се лица,които не са избрали да внасят за своя сметка осигуровки за фонд ОЗМ; - лицата, сключили договор с работодател по чл.114 от Кодекс на труда (КТ), т.е.  работещи до 40 часа в месеца, за които също не се внасят осигуровки за фонд ОЗМ /за тези лица можете да намерите подробна тема в блога/.

Дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя в размер на 90% от среднодневния осигурителен доход, но не повече от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението. Сумата, от която се изчисляват паричните обезщетения, не може да бъде по-голяма от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за периода, от който се определят паричните обезщетения. Сумата на обезщетението не може да бъде по-малка от минималната дневна работна заплата. Добре е да обърнем внимание, че условието да не бъде по-малка от минималната дневна работна заплата, се отнася за обезщетението за бременност и раждане, а не за изплащаното през втората година – обезщетение за гледане на дете до 2 год. Подчертаваме този момент, тъй като от септември 2011 възникна парадокса, минималната работна заплата /270лв./ да е по-висока от обезщетението за гледане на дете, което си остана 240лв.

Размерът на обезщетенията зависи от броя работни дни в месеца, за който се изплаща обезщетението. Всички болнични са изчислени върху един и същ доход, и съответно среднодневното възнаграждение, върху което се изчислява обезщетението  е еднакво за всички издадени за периода болнични. Тук също ще обърнем внимание на нещо важно – тъй като обезщетението се изчислява на база еднакво среднодневно възнаграждение, това означава, че за майките има значение, колко работни дни има в месеца. Ако през това време работеха по трудов договор – за тях нямаше да има разлика, дали работните дни са 19 или 23 – ще получат пълен размер на работната си заплата. При обезщетенията е различно – в месеците с по-малко работни дни, майките ще получат по-малко пари като обезщетение. За 2011-та година, този факт най-силно се усети през месец април, когато работните дни бяха едва 19.

Изчисляването на среднодневното възнаграждението, от което ще бъде изчислено обезщетението е уредено в чл.41, ал. 2-5 на КСО. От значение  е дали лицето е ползвало неплатен отпуск, отпуск за отглеждане на малко дете, обезщетения от болнични, минималната работна заплата. Ако сте излизали в болнични през посочения 18 месечен период, към осигурителния доход, прибавяте сумата на болничния. Ако сте самоосигуряващо се лице, за Вас нетното възнаграждение е равно на осигурителния доход, а дневното парично обезщетение е в размер на 90% от този доход.

До тук говорихме за лица, които имат минимум 12 месеца, осигурителен стаж. Каква е ситуацията при лице, което се осигурява за фонд „Общо заболяване и майчинство“, но към момента на възникване на събитието на временна неработоспособност поради бременност и раждане, няма 12 месеца осигурителен стаж и съответно няма право на обезщетение за бременност и раждане? На такива лица обезщетенията за бременност и раждане, започват да се изплащат след като те  придобят това право. Т.е. ако лицето има 10 месеца осигурителен стаж, към момента в който излиза в болничен за бременност и раждане – напр. 01.10.2011г. , то ще загуби това обезщетението само за първите 2 месеца, тъй като този период се зачита за осигурителен стаж. Към 01.12.2011г. майката ще направи необходимите и 12 месеца осигурителен стаж и ще започне да получава обезщетение за останалите месеци.

Според чл. 50 от КСО осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 410 календарни дни, от които 45 дни преди раждането. Когато раждането стане преди изтичането на 45 дни от началото на ползването на обезщетението, остатъкът до 45 дни се ползва след раждането. В този случай майката не губи от сумата на обезщетението си. Ако майката работи по трудов договор например и реши да продължи работа, след достигане на периода на тези 45 дни преди раждането /няма законова пречка за това, стига да е по желание на въпросното лице/, то тя губи правото си на обезщетение за дните, през които е работила. Т.е. ако служителката  работи още месец, след като е издаден първия болничен лист, то за този месец, тя ще получи само своето трудово възнаграждение и ще изгуби правото си на обезщетение.

След изтичане на 410 дни от датата на първия болничен лист, майката преминава към друг вид обезщетение – за гледане на дете. Изчисляването му няма общо с осигурителния доход. Еднакво е за всички майки – за 2011г. размерът му е 240лв. За този период не се издават болнични листи, а се попълват декларации по образец – по този въпрос можете да намерите много информация в нашия блог, както и в системата ни Въпроси и отговори.

Нещо важно, което трябва всички майки да знаят – за периода на двете години, те имат право на платен годишен отпуск – по 20 дни годишно. Този отпуск може да бъде използван след изтичането на втората година, а може периода на гледане на дете до 2 години да бъде прекъснат и майката да си ползва правото на отпуск за първата година. В този случай освен сумата на платения си отпуск, тя ще получава и половин майчинство.

Тук можете да прочетете повече за софтуер за заплати Плюс Минус.