Чл. 121а от КТ, урежда командироването и изпращането на работници или служители в рамките на предоставяне на услуги.
Съгласно ал. 1, командироването се осъществява, когато български работодател изпраща работник или служител на работа в друга държава, която е членка на Европейския съюз, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или Конфедерация Швейцария.
Това може да стане за сметка на работодателя и под негово ръководство въз основа на договор, сключен между работодателя и ползвателя на услугите, или чрез командироване в рамките на предприятие от същата група предприятия.
Според ал. 2 т.1 на същия член изпращане на работници или служители в рамките на предоставяне на услуги е налице, когато регистрирано по българското законодателство предприятие, което осигурява временна работа, изпраща работник или служител в предприятие ползвател на територията на друга държава - членка на Европейския съюз, държава - страна по Споразумението за ЕИП или на Конфедерация Швейцария.
Съгласно чл. 121а, ал. 3, за целия период на командироването или изпращането трябва да съществува трудово правоотношение между работника и работодателя.
За целия период на командироване или изпращане на работници и служители съгласно чл. 121а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от КТ, се гарантира, че те получават най-малко минималните условия на работа, които са определени за местните работници, изпълняващи аналогична или сходна длъжност в приемащата държава, спрямо чл. 121а ал. 4.
Според Наредба Н-13 лицата, командировани по този член са с вид на осигуряване 99 - лица, командировани или изпратени по реда на чл. 121а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от Кодекса на труда и по смисъла на чл. 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност.
Спрямо същата Наредба точки 16, 16.1, 16.2, 16.3, 16.4, 16.5, 16.А, 16.7 и 16.8 в Декларация 1 за лицата с код 99 се попълват според договорените условия на работа с лицето и законоустановените условия за работа на работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава - членка на Европейския съюз, държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или Конфедерация Швейцария.
Съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредбата за условията и реда на командироване и чл. 119 от Кодекса на труда, трудовото правоотношение може да се изменя с писмено съгласие между страните, включително при командироване.
При командироване по чл. 121а, ал. 1, т. 1 от КТ в допълнително споразумение се уточнява характера и мястото на работа, началната и крайната дата, основното и допълнителните възнаграждения, условията за извънреден и нощен труд, почивките, официалните празници, транспортните средства и маршрута, както и жилищното настаняване, ако е предвидено.
В модул Заплати на Плюс Минус ERP в документ Допълнително споразумение е предвиден шаблон на Допълнително споразумение в случаите по чл.121а ал.1 т.1.