През последните години пазарът на труда се променя динамично. Все повече компании преминават от традиционния модел на заетост към гъвкави решения, които да отговарят на нуждите на бизнеса и на служителите.
Настоящата статия има за цел да разгледа основните тенденции в България.
Дистанционна работа
След пандемията дистанционната работа стана част от ежедневието на много компании. Работата от разстояние е все по-търсена от младите специалисти. При нея служителите работят от дома или друго място извън офиса, като се използват дигитални средства за комуникация и контрол на задачите.
Работодателят може да поема разходи за техника, интернет или електроенергия. Тези разходи са признати за данъчни цели, ако са документално обосновани.
Трудовият договор задължително трябва да съдържа клауза за дистанционна работа. Условията са регламентирани в чл. 107з - 107м от КТ.
Почасова работа и непълно работно време
Договорите на непълно работно време осигуряват по-широк достъп до пазара на труда за студенти, родители, пенсионери или специалисти с ограничено време. Този тип трудови договори са уредени в Кодекса на труда.
Работодателят заплаща възнаграждение на база на реално отработените часове, като е задължен да осигури минимална почасова ставка, изчислена на база минимална работна заплата.
Осигуровки и данъци се дължат пропорционално на отработеното време.
Работа в определени дни и еднодневни договори
Договорите за работа през определени дни от месеца или еднодневните договори са подходящи за хора, които не могат или не желаят да се ангажират с постоянна работа, искат да съчетаят работа с друга професия или проект, за сезонните работници. Регламентирани са в чл. 114, 114а, 115 от КТ.
Осигуровки и данъци се дължат върху реално отработеното време.
Фрийланс и самонаето лице
Фрийлансърите са лица, които изпълняват дейност на свободна практика. Те обикновено работят по граждански договори или като регистрирани самоосигуряващи се лица. Този модел дава свобода и независимост, но изисква отговорност при подаването на декларации и плащането на осигуровки.
Гражданските договори са регулирани от Закона за задълженията и договорите. Те се използват често за краткосрочни услуги или извършване на определена работа.
Осигурителни вноски се дължат, ако лицето не е осигурено на друго основание или получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата. Удържа се данък върху доходите.
Самонаетите лица се регистрират като свободна професия или като едноличен търговец.
Внасят авансово осигурителни вноски върху избран осигурителен доход, но не по-нисък от минималния и подават веднъж годишно данъчна декларация, където се облагат с данък върху доходите.
Гъвкавите форми на заетост вече не са изключение, а важна част от пазара на труда. Те дават свобода на работещите и гъвкавост на бизнеса, но изискват сериозно внимание към счетоводното и данъчното третиране.
В софтуер за заплати Плюс Минус има възможност за въвеждане на всички форми на заетост, които са нормативно регламентирани.