Публикувано на: 2011-05-14

Болничен и обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ

Тъй като обезщетението по чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда е за оставане без работа, т.е. целта е да се даде възможност на лицето реално да си търси работа, то и срокът му /не повече от 1 месец или по-дълъг, ако е предвидено в КТД или в трудовия договор/, започва да тече след възстановяване работоспособността на служителя. След изтичане на този срок работникът или служителят следва да представи трудовата си книжка на работодателя, за да удостовери обстоятелството, че не е започнал работа, след което работодателят е длъжен да изплати обезщетението.

Болничен в срок на предизвестие по чл. 326, ал. 2 от КТ

Съгласно чл. 326, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/ срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. Срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора. Разрешеният на лицето отпуск поради временна неработоспособност след връчване на предизвестието не прекъсва срока на вече връченото предизвестие, както и не удължава неговият срок. В чл. 335, ал. 2, т.1 от КТ изрично е предвидено, че при прекратяване на трудовия договор с предизвестие, той се прекратява с изтичане срока на предизвестието.

Обезщетение по чл. 224 от КТ, когато работникът няма 8 месеца трудов стаж

Разпоредбата на чл. 155, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда /КТ/ предвижда, че при постъпване на работа за първи път работникът или служителят може да ползва платения си годишен отпуск, когато придобие най-малко 8 месеца трудов стаж. При прекратяване на трудовото правоотношение преди придобиване на 8 месеца трудов стаж работникът или служителят има право на обезщетение за неползван платен годишен отпуск, изчислено по реда на чл. 224, ал. 1 КТ, съгласно който при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Обезщетението се дължи от датата на прекратяване на трудовия договор. Съгласно чл. 42, ал. 1 и 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск по чл. 224 КТ се изплаща и в случаите, когато към датата на прекратяване на трудовото правоотношение работникът и служителят нямат придобито право на отпуск. Ако обезщетението не Ви бъде изплатено от работодателя, Вие можете по съдебен ред да потърсите правата си, като давностният срок е 3 години и започва да тече от деня, в който правото, предмет на иска, е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. При парични вземания изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред - чл. 358, ал. 1, т. 3 и ал. 2, т. 2 КТ.

След изтичане на отпуск за отглеждане на дете до 2 г. - в кой ден майката трябва да започне работа?

Майката следва да се върне на работа от деня, следващ деня на раждане на дететето. Разпоредбата на чл. 164 КТ регламентира правото на отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст. Това означава, че отпускът изтича в деня, на който детето навършва 2-годишна възраст, т.е. самата дата, на която детето навършва възрастта се включва в отпуска.

Имат ли право на 6мес. неплатен отпуск по чл.167а самоосигуряващи се майки или това се отнася само за лицата, работещи по трудов договор?

В чл. 167а, ал.1 от КТ е предвидено, че след използването на отпуските по чл. 164, ал. 1 и чл. 165, ал. 1 всеки от родителите (осиновителите), ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. Както е видно от разпоредбата, право на този отпуск има всеки от родителите, ако работят по трудово правоотношение.

Задължен ли е работодателят да изготвя ежемесечно фишове за трудовото възнаграждение на служителите си? Или това се прави при поискване от служителя?

В трудовото законодателство няма изрично предвидено такова задължение, но в практиката е установено работодателите да предоставят на служителите си фишове за трудово възнаграждение, особено в случаите, когато работниците/служителите не получават трудовите си възнаграждения по ведомост или срещу разписка, а по банков път.

На наш служител е наложена пробационна мярка"поправителен труд" в размер на 15% от брутното трудово възнаграждение, за срок от 4месеца, който срок не се зачита за трудов стаж. Следва ли при издаването на удостоверие УП3, осигурителният стаж също да бъде намален?

Законодателството не предвижда други ограничения на трудовите права, извън лишаването от трудов стаж и удръжките от трудовото възнаграждение на осъдения, когато става въпрос за пробационната мярка “поправителен труд”. Съгласно чл. 43, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК), пробационната мярка поправителен труд се изпълнява по местоработата на осъдения и включва удръжки върху възнаграждението му от 10 до 25 на сто в полза на държавата. Времето, през което се изтърпява мярката, не се зачита за трудов стаж. Удръжките от възнаграждението се изчисляват от брутното месечно възнаграждение на осъдения, получено от служебни и трудови правоотношения или хонорари. Видно от горецитираната разпоредба на чл. 43, ал. 1 от НК, лицата с наложена пробационна мярка поправителен труд получават възнаграждение и са осигурени на някое от основанията на чл. 4 от КСО. Въпреки, че съгласно чл. 43, ал. 1 от НК, времето през което се изтърпява мярката, не се зачита за трудов стаж, то следва да се зачете за осигурителен стаж, тъй като лицето отговаря на условията на чл. 9, ал. 1, т. 1 от КСО, съгласно който за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 - 4 и ал. 2 от КСО са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 КСО за съответната професия. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от КСО, доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност. За работниците и служителите, осигурителните вноски се дължат върху получените брутни месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по ал. 2, т. 3 и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход (чл. 6, ал. 3 от КСО). Осигурителните вноски се дължат върху брутното месечно възнаграждение, без да се намалява с удръжките от възнаграждението на осъдения.

Самоосигуряващ,свободна професия-при наложена пробационна мярка поправителен труд, къде се отразява, че не се зачита за трудов стаж кой и с какъв документ удостоверява това пред Пробационната служба?

Съгласно разпоредбата на чл. 42а, ал. 1 от Наказателния кодекс /НК/, пробацията е съвкупност от мерки за контрол и въздействие без лишаване от свобода, които се налагат заедно или поотделно. Една от предвидените в чл. 42а, ал. 2 от НК пробационни мерки е поправителният труд - мярка, която може да бъде с продължителност от три месеца до две години. В чл. 43, ал. 1 и 4 от НК се посочва, че пробационната мярка поправителен труд се изпълнява по местоработата на осъдения и включва удръжки върху възнаграждението му от 10 до 25 на сто в полза на държавата. Времето, през което се изтърпява мярката, не се зачита за трудов стаж. Времето, през което не се внасят удръжките по ал. 1, не се зачита за изпълнение на пробационната мярка поправителен труд. В чл. 42а, ал. 5 от НК е посочено, че пробацията се изпълнява по ред, определен със закон. Това е Законът за изпълнение на наказанията и задържането под стража, в сила от 1.06.2009г., а също така и Правилникът за неговото прилагане. Разпоредбата от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, която урежда тази материя е чл. 219. В нея е предвидено, че изпълнението на пробационната мярка поправителен труд се организира по местоработата на осъдения от пробационния служител. Удръжките от възнаграждението се изчисляват от брутното месечно възнаграждение на осъдения, получено от служебни и трудови правоотношения или хонорари. Когато осъденият бъде уволнен или премине на друга работа, той уведомява незабавно пробационния служител. При преминаване на друга работа изпълнението на поправителния труд продължава по новата месторабота. Когато осъденият не може да изпълнява поправителния труд по уважителни причини - продължително заболяване, настъпила трайна или временна нетрудоспособност, пробационният служител внася пред пробационния съвет предложение за замяна на поправителния труд с друга мярка. Тези разпоредби се доразвиват в чл. 252-253 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ППЗИНЗС/. Съгласно разпоредбата на чл. 252, ал. 1-3 от ППЗИНЗС, в 7-дневен срок от привеждане на съдебния акт в изпълнение пробационният служител уведомява работодателя на осъдения за наложената от съда пробационна мярка поправителен труд. Уведомителното писмо съдържа данни за: съдебния акт, продължителността на мярката и незачитането на периода за трудов стаж, размера на удръжките и номера на сметката, по която трябва да се превеждат удържаните суми. Работодателят ежемесечно писмено уведомява пробационния служител за направените удръжки, като изпраща заверено копие от платежния документ. В чл. 252, ал. 4 от Правилника е уредена хипотезата, в която осъденото лице, на което е наложена от съда пробационна мярка поправителен труд, е самоосигуряващо се лице. В този случай удръжките се изчисляват на база представен официален документ за размера на дохода, върху който са внасяни осигурителните вноски. От тази разпоредба става ясно, че при изпълнението на пробационната мярка поправителен труд се допуска осъденото лице да работи не само по трудово правоотношение, но е възможно то да изпълнява наложената мярка и като самоосигуряващо се лице. Съгласно чл. 349, ал. 1, т. 9 от Кодекса на труда, в трудовата книжка се вписват както продължителността на времето, което се признава за трудов стаж, така и на времето, което не се признава за трудов стаж. На това основание работодателят вписва в трудовата книжка продължителността на времето на изтърпяване на пробационната мярка поправителен труд като време, което не се признава за трудов стаж, като това вписване се извършва на стр. 24-25 в трудовата книжка. Тази разпоредба обаче е неприложима за самоосигуряващите се лица, тъй като разпоредбите на Кодекса на труда се прилагат единствено по отношение на лицата, които имат сключен трудов договор, намират се в трудово правоотношение с работодател. Предвид гореизложеното ако лицето, което изтърпява пробационната мярка поправителен труд е самоосигуряващо се лице, не е възможно да бъде направено отбелязване, че определен период не му се зачита за трудов стаж. В този случай определения период от време не се зачита за трудов стаж не поради наложената пробационна мярка, а поради това, че лицето не се намира в трудово правоотношение.

Служител, шофьор на товарен автомобил, за който е въведено сумарно изчисляване на работното време в рамките на четиримесечен отчетен период, изготвен му е работен график и му е осигурена достатъчно количество работа, работи среднодневно по-малко от 8 часа в рамките на отчетния период, по своя вина. Как се коригират с “-” вече изплатените суми?

Съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, при сумирано изчисляване на работното време трудовото възнаграждение, заработено по трудови норми, се увеличава с коефициент, равен на отношението между часовете, получени след превръщането на нощните часове в дневни, и действително отработените часове през месеца или установения друг период. Трудовото законодателство не предвижда корекция в намаление на работната заплата, в случаите, когато работникът или служителят е предоставил работната си сила в рамките на утвърденото за него работно време през отчетния период /вкл. и при сумирано изчисляване на работното време/.

Запознайте се с нашия софтуер за заплати Плюс Минус