Какви условия трябва да са изпълнени, за да бъдат изброените разходи освободени от облагане? Определяне на обща квота за ваучери за храна. Казуси от практиката относно данъчното третиране на ваучерите за храна. Как се отразяват социалните разходи в Плюс Минус?

Освобождаване от облагане на социалните разходи за вноски и премии за допълнителното социално осигуряване и застраховки “Живот”

В чл. 208 от ЗКПО – са уточнени до какъв размер и в кои случаи разходите за вноски (премии) за допълнително доброволно осигуряване, за доброволно здравно осигуряване и за застраховки “Живот” не се облагат с данък.

Не се облагат разходите в размер до 60 лв. месечно за всяко наето лице, когато данъчно задължените лица нямат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на извършване на разходите.

Когато данъчно задължените лица имат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на начисляване на разходите, данъчната основа за определяне на данъка върху разходите е целият размер на начислените разходи.

Освобождаване от облагане на социалните разходи за транспорт на работници и служители и лицата, наети по договор за управление и контрол

Според чл. 210 от ЗКПО не се облагат с данък  социалните разходи за транспорт на работниците и служителите и на лицата, наети по договор за управление и контрол, от местоживеенето до местоработата и обратно.

Това основание отпада, когато транспортът е осъществен с лек автомобил или по допълнителни автобусни линии.

Изключение се допуска, когато транспортът на работниците и служителите се осъществява с лек автомобил до трудно достъпни и отдалечени райони и без извършването на разхода данъчно задълженото лице не може да осигури осъществяването на дейността си.

Освобождаване от облагане на социалните разходи за ваучери за храна

Не се облагат с данък социалните разходи  в размер до 60 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на всяко наето лице, когато са налице едновременно следните условия:

1. договореното основно месечно възнаграждение на лицето в месеца на предоставяне на ваучерите е не по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца; 2. данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на предоставяне на ваучерите; 3. ваучерите са предоставени на данъчно задълженото лице от лице, получило разрешение за осъществяване на дейност като оператор от министъра на финансите въз основа на конкурс;

Тези 3 условия се вземат предвид единствено и само, когато ваучерът за храна е предоставен в натура!

Право да осъществява дейност като оператор има лице, получило разрешение от министъра на финансите и отговарящо на определени изисквания посочени в чл. 209 т.2 от ЗКПО. В случай, че едно лице получи разрешение за дейност като оператор, но в последствие наруши, някои от условията, на които трябва да отговаря – разрешението му се отнема.

На страницата на Министерството на финансите можете да откриете актуализираните списъци на лицата получили разрешение да извършват дейност оператор, както и тези, на които това разрешение е отнето.

На база казаното по-горе, може да заключим, че ако ваучерите не са издадени от лице – оператор, то те са невалидни.

Квоти за определяне на ваучерите

Квотата за определяне на ваучерите се определя в Закона за държавния бюджет на Република България. В периода между 2007-ма и 2010-та  година  пазарът беше разделен на равни части между операторите на ваучери за храна – без да се съблюдават възможностите на определения оператор, при което най-големите, достигнаха индивидуалния си лимит и не можеха да обслужат клиентите си. През юли 2010 г., Наредба № 7 беше променена и индивидуалните годишни квоти за всеки оператор бяха заменени от обща годишна квота за целия пазар.

През 2011г. отново е налице проблем, тъй като общата сума за отпечатване на ваучери за храна, одобрени в Закона за държавния бюджет,  не е достатъчна за покриване на растящите нужди на пазара и съответно, нито един оператор няма да разполага с необходимата му квота за обслужване на своите клиенти. Тъй като квотите се залагат предварително, няма вариант, за получаване на нова такава, или за запазена квота за цялата година. Очаква се квотата да бъде изчерпана до края на октомври.

За 2012г. в проектозакона за държавния бюджет е заложено увеличаване на обща годишна квота за предоставяне на ваучери за храна по чл. 209, ал.7 от Закона за корпоративното подоходно облагане  на 180 млн. лева. За сравнение с 2011 година, заложената квота беше в размер на 172 млн. лева.

Важно: Ако оператор Ви предлага друг вид ваучер със специално данъчно третиране с цел да компенсира проблема с квотата, не се доверявайте! Всички други ваучери, емитирани извън обхвата на Наредба №7 и Наредба №11, се третират като облагаеми, така както се третират и ваучерите за подаръци. Единствено ваучерите за храна, издадени по силата на наредба Nо7, са освободени от данъци и осигуровки.

Какво всъщност представляват ваучерите?

Ваучерите за храна са вид книжа за замяна, предоставени чрез работодателя на работниците и служителите, включително на тези по договори за управление, които се използват като разплащателно средство в ресторанти, заведения за бързо обслужване и обекти за търговия с храни съгласно сключен договор за обслужване с оператор. Когато говорим за ваучерите за храна, трябва да правим разлика между тях и “ваучерите за подаръци”, или други случаи, при които извършените разходи се облагат с данък върху разходите и върху тях се начисляват осигурителни вноски по общия ред (ако се документират като социални разходи) - софтуер за ресторант.

Казус, относно данъчно третиране на ваучерите за храна

Ще разгледаме случай, в който на лица получаващи ваучери за храна в размер под 60лв, те не са били признати за социални разходи и за тях е отпаднало основанието -  необлагаеми.

Във фирма „Х“ на всеки от работниците и служителите се предоставя ваучер за храна на основание чл. 209 от ЗКПО при спазване на всички условия, определени в ал. 1, т. 1- т.3 l в размер на 30 лв. Съгласно изискванията на чл. 293 от КТ общото събрание  решава, разпределението на ваучерите за всеки месец да става съобразно отработените дни в месеца, като за дните на временна нетрудоспособност и отпуск не се полагат ваучери. Също така за работниците и служителите, назначени на непълен работен ден е прието да се разпределят ваучери пропорционално на отработеното време. Това решение е включено в социалната програма, одобрена от управителния съвет и от общото събрание. Включено е в колективния трудов договор, който е публикуван в Инспекция по труда.

Във връзка с гореизложеното се поставя въпроса попадат ли направените разходи за предоставяне на ваучери в хипотезата на чл. 209, ал. 1 от ЗКПО като освободени от облагане социални разходи?

За да се приложи благоприятният режим на чл. 209 от ЗКПО на първо място разходите за ваучери за храна трябва да попадат в обхвата на дефиницията за „социални разходи, предоставени в натура", дадена с § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО. Едва на следващо място, за да не се облагат с данък върху разходите, разходите за ваучери за храна трябва да отговарят на изискванията на чл. 209, ал. 1, т. 1 - т. 5 от ЗКПО.

Според разпоредбата на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО „социални разходи, предоставени в натура" са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от Кодекса на труда или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.

От цитираното определение следва да се разграничат две хипотези. Първата е свързана с това дали са налице социални разходи, а втората - ако са налице, дали са предоставени в натура. Едно от изискванията да са налице социални разходи е социалните придобивки да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол (наети лица), т.е. въпросът се свежда до това, дали при предоставянето на ваучери за храна на различна стойност в зависимост от отработените дни е налице достъпност на социалната придобивка за всички наети лица.

В практиката на Върховния административен съд (ВАС), постановена във връзка с казуси, свързани с данъчно третиране на социалните разходи, е налице трайна тенденция да не се третират като социални разходи придобивки, които се предоставят в зависимост от резултатите от положения труд или от отработените дни, които са по-скоро фактори за определяне на допълнително трудово стимулиране, а не за разпределение на средствата за социално-битово и културно обслужване. Именно на тази логика трябва да се базира тълкуването на изискването за достъпност за всички наети лица на социалните придобивки.

За да се счита за достъпна дадена социална придобивка, тя трябва да е на разположение на всички наети лица, т.е. да може да се ползва по право от всички тях. Макар да са свързани с правоотношението между данъчно задълженото лице и наетите лица, социалните придобивки не могат да бъдат в зависимост от престацията на работната сила. Тяхната цел е да обезпечи потребности на наетите лица, които засягат пряко и непосредствено живота и бита им през времето, когато престират труда си, а тези потребности очевидно не са в зависимост от заеманата от лицето позиция или отработените дни.

С оглед на това и установената практика на ВАС, следва да се направи извод, че не е допустимо размерът на предоставяните социални придобивки да зависи от отработените дни, заеманата от лицето длъжност или от постигнатите от него трудови резултати.

Следователно, ако фирмата предоставя ваучери за храна съобразно отработените дни в месеца, макар и максималният размер да е под 60 лева месечно, няма да е налице изпълнение на изискванията за достъпност на социалната придобивка за всички наети лица. Това означава, че разходите за ваучери за храна не представляват социални разходи по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО и респективно не подлежат на облагане с данък върху социалните разходи, съответно за тях не е приложима разпоредбата на чл. 209 от ЗКПО. След като не изпълняват изискванията за социални разходи, които съгласно чл.206 от ЗКПО са данъчно признати, разходите за ваучери за храна няма да бъдат признати за данъчни цели на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО, защото по естеството си те не са свързани с дейността. Обръщаме внимание, че разходите за ваучери за храна, които не са предоставени по реда на ЗКПО и/или не се третират като социални разходи, не попадат в изключените от облагане доходи по чл. 24, ал. 2, т. 1, буква „е" и чл. 24, ал. 2, т. 9 на ЗДДФЛ. В съответствие с разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ, същите представляват облагаем доход от трудови правоотношения за физическите лица - работници, служители или лица, наети по договор за управление и контрол.

За справка: Писмо 3_1136/13.04.2011г. Относно: данъчно третиране на ваучерите за храна

Отразяване на социалните разходи в софтуер за заплати Плюс Минус

Във фиша на лицата са предвидени няколко пера, по които могат да бъдат отразени сумите за социални разходи.

За ваучерите предоставени в натура са предвидени 2 пера - 1001 Ваучери за храна и 1002 Ваучери други.

На перо 1001 ваучери за храна – се посочват точно тези ваучери, които попадат в хипотезата на чл. 209, ал. 1 от ЗКПО като освободени от облагане социални разходи. За тях програмата следи дали записаната сума е под или над 60лв. Когато сумата е под 60лв. - си остава необлагаема, ако е над 60лв. - облагаема е само частта над тези 60лв. Това се следи автоматично от програмата – не трябва да се прави нищо повече, освен да се запише сумата на ваучера на това перо.

Перо 1002 ваучери други – е предвидено за всички останали ваучери, които са облагаеми – напр. Подаръчните ваучери. За тях няма значение сумата под или над 60лв. е – те винаги се облагат.

Предвидени са и няколко други пера, на които да се посочват различните видове социални разходи – 114 Социални разходи за храна, 109 Социални разходи за транспорт и 117 Социални разходи. Това са социални разходи, които се изплащат в пари. Върху тях се дължат освен осигуровки и ДОД.