Болничен на напуснал служител

Публикувано на: 2011-05-31

Съгласно разпоредбите на чл. 42, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване,  обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване може да се ползва от служител, чието трудово правоотношение е прекратено към датата на издаване на болничния лист.  Условие за това е временната неработоспособност да е настъпила в рамките на 30 календарни дни от датата на прекратяване на ТПО. Паричното обезщетение се изплаща за срока на неработоспособността, но за не повече от 30 календарни дни. Това означава, че ако болничния е издаден за период от 40 календарни дни, служителя ще получи обезщетение от НОИ за броя работни дни, които са в рамките на първите 30.

В този случай често възникват въпросите длъжен ли е работодателя да приеме болничния лист, трябва ли да изплати обезщетение за първите три дни, и подават ли се данни за Декларация образец 1 и Декларация образец 6.  В настоящата статия ще дадем отговор именно на тези въпроси.

Задължения на работодателя:

Работодателят е длъжен да приеме болничния лист, издаден в срока по чл. 42, ал. 2 КСО.  Трябва да го представи в НОИ в рамките на 5 работни дни от датата на получаване (чл. 10 ал.2 НИИПОПДОО),  заедно с придружително писмо по образец, съгласно приложение номер 8,  и опис на паричните обезщетения, съгласно приложение номер 9 към чл. 11, ал. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на обезщетения и помощи от ДОО.  Към болничния задължително се прилага и копие от заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.  В повечето случаи, болничен на напуснал служител се подава в НОИ отделно от останалите болнични за месеца.  Спазването на 5-дневния срок по чл. 10 ал. 2 НИИПОПДОО предполага, че не трябва да се изчаква да се начислят заплатите за месеца,  да се подаде Декларация  1 и болничния лист на напусналия служител да се подаде в НОИ заедно с  останалите за месеца.

Задължението на работодателя, посочено в чл. 40, ал. 5 КСО,  за изплащане на първите три дни от периода на временната неработоспособност в този случай отпада.  Обезщетението за целия срок на временната неработоспособност, настъпила след прекратяване на трудовото правоотношение е изцяло за сметка на НОИ. Не се начисляват и внасят никакви осигуровки от работодателя за периода.  При това положение, не се изготвят и подават данни за Декларация Обр. 1 и Декларация  Обр. 6. Задължението на работодателя е да приеме болничия лист, и да го представи в НОИ в срока по чл. 10 ал. НИИПООДОО,  за да може служителя да получи полагащото му се обезщетение от НОИ.

Особени случаи:

Ако трудовото правоотношение на лицето е прекратено по някоя от точките на чл. 328 КТ, с право на обезщетение за оставане без работа на осн. чл. 222, ал. 1 КТ, 30-дневния период, посочен в 222, 1 ал. 1 КТ  се удължава с дните на временната неработоспособност.

Ако към момента на издаване на болничния, лицето е регистрирано в  Бюрото по труда, и получава обезщетение като безработен от НОИ,  обезщетението за безработица се спира за периода на болничния, на основание чл. 54 г, ал. 1  КСО.  Безработният е длъжен да декларира пред териториалната дирекция на НОИ настъпването и отпадането на обстоятелствата по чл. 54 г, ал. 1 в срок от 7 работни дни.