УКАЗАНИЕ относно прилагането на чл. 20, ал. 2, чл. 21, ал. 1, т. 2, чл. 22, ал. 1, т. 3 и чл. 26, т. 8 от ЗОДФЛ
 
1. Относно прилагането на чл. 20, ал. 2 от ЗОДФЛ.
 Предишни редакцииСвързани документиНа основание чл. 20, ал. 2 от Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ) в редакцията, действаща от 1.01.2004 г., облагаемият доход от трудови правоотношения и от приравнените към тях правоотношения се намалява с внесените през месеца за сметка на лицата лични вноски за доброволно пенсионно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица в общ размер до 10 на сто от облагаемия доход по чл. 19, ал. 1, както и с внесените през месеца за сметка на лицата лични вноски за доброволно здравно осигуряване и премии/вноски по договори за застраховки `Живот` и застраховки `Живот`, ако са свързани с инвестиционен фонд, в общ размер до 10 на сто от облагаемия доход по чл. 19, ал. 1. Според чл. 19, ал. 1 от ЗОДФЛ, облагаемият доход от трудови правоотношения и от приравнените към тях правоотношения включва всички плащания, включително награди в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, получени от данъчно задължените лица за календарния месец.
Предвид цитираните разпоредби размерът на намалението по чл. 20, ал. 2 от ЗОДФЛ е обвързан с размера на получения от лицето доход по чл. 19, ал. 1 за конкретен календарен месец и се прилага само ако упоменатите вноски/премии са за сметка на това лице и са внесени през същия месец. Облекчението се ползва при определянето на данъчната основа за календарния месец, включително и в случаите, когато трудовото възнаграждение се заплаща подневно, поседмично или на други периоди през месеца (чл. 20, ал. З от ЗОДФЛ).
Съгласно чл. 20, ал. 4 от ЗОДФЛ данъчната основа за доходите от трудови и от приравнените към тях правоотношения за данъчната година е сборът от месечните данъчни основи. В този смисъл липсва правна възможност размерът на въпросното данъчно облекчение да се коригира (изравнява) на годишна база както във връзка с годишното преизчисляване на данъка от основния работодател, така и при подаване на годишната данъчна декларация по чл. 41 от закона.
2. Относно прилагането на чл. 21, ал. 1, т. 2 от ЗОДФЛ
На основание чл. 21, ал. 1, т. 2 от ЗОДФЛ физическите лица, извършващи дейност като еднолични търговци, намаляват облагаемия си доход с внесените през годината за сметка на лицата лични вноски за доброволно пенсионно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица в общ размер до 10 на сто от облагаемия доход, както и внесените през годината за сметка на лицата лични вноски за доброволно здравно осигуряване и премии/вноски по договори за застраховки `Живот` и застраховки `Живот`, ако са свързани с инвестиционен фонд, в общ размер до 10 на сто от облагаемия доход.
Едноличните търговци определят облагаемия си доход по реда на Глава втора от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), т. е. чрез преобразуване на финансовия резултат (счетоводна печалба/загуба) за данъчни цели. Данъчното облекчение по чл. 21, ал. 1, т. 2 от ЗОДФЛ се ползва едва при формирането на данъчната основа за доходите от този източник с подаването на годишната данъчна декларация по чл. 41 от закона.
3. Относно прилагането на чл. 22, ал. 1, т. З от ЗОДФЛ.
Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗОДФЛ лицата, упражняващи свободна професия и други дейности и услуги по извънтрудови правоотношения, както и лицата, извършващи срещу възнаграждение управление и контрол, формират данъчната основа за доходите от тези дейности по реда на чл. 22 от същия закон. В тази връзка на основание чл. 22, ал. 1, т. З от закона облагаемият доход от съответната дейност се намалява с внесените през годината за сметка на лицата лични вноски за доброволно пенсионно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица в общ размер до 10 на сто от облагаемия доход след намаленията на разходите за дейността, както и внесените през годината за сметка на лицата лични вноски за доброволно здравно осигуряване и премии/вноски по договори за застраховки `Живот` и застраховки `Живот`, ако са свързани с инвестиционен фонд, в общ размер до 10 на сто от облагаемия доход след намаленията на разходите за дейността.
Данъчната основа за доходите от тези източници също се формира само в годишен аспект, поради което данъчното облекчение по чл. 22, ал. 1, т. З от ЗОДФЛ се определя в годишен размер при подаване на данъчната декларация по чл. 41 от закона. От друга страна, за лицата, упражняващи свободна професия и други дейности и услуги по извънтрудови правоотношения, както и за лицата, извършващи срещу възнаграждение управление и контрол, законодателят е предвидил правна възможност (чрез нормата на чл. 36, ал. 2 от ЗОДФЛ) въпросното данъчно облекчение да се ползва и при определянето на авансовия данък. В тази връзка е необходимо да се има предвид, че авансовият данък се определя и внася:
1. За предприятията, платци на суми за дейности по чл. 22 от ЗОДФЛ. В тези случаи при изплащането на конкретната сума се издава `Сметка за изплатени суми`, която остава в предприятието, и `Служебна бележка`, която се дава на лицето. На основание чл. 39, ал. 2 от ЗОДФЛ актуалните към момента образци на `Сметка за изплатени суми` и на `Служебна бележка` са утвърдени със Заповед № ЗМФ-1212/29.12.2003 г. на министъра на финансите и са обнародвани в ДВ, бр. 2 от 1.01.2004 г. Утвърдените образци представляват унифициран документ, издаван от предприятията - платци на доходи по извънтрудови правоотношения, съдържащ информация за размерите на авансовия данък и вноските, които се удържат при изплащането на конкретна сума. В този смисъл вноските за доброволно осигуряване и застраховане, които се вписват на р. 6 от въпросния образец, трябва да са внесени чрез платеца на съответния доход, доколкото същият е отговорен за изчисляването, удържането и внасянето на авансовия данък.
2. От получателите на доходите - във всички останали случаи. Образците на `Сметка за изплатени суми` и на `Служебна бележка` не се попълват, тъй като лицата сами определят и внасят дължимия авансов данък.
Във връзка с прилагането на чл. 20, ал. 2, чл. 21, ал. 1, т. 2 и чл. 22, ал. 1, т. З от ЗОДФЛ следва да се уточни, че за целите на закона, `Застраховки `Живот`, женитбени и детски застраховки и застраховки `Живот`, ако са свързани с инвестиционен фонд`, са видовете застраховки по раздел I на приложение № 1 към Закона за застраховането (§ 1, т. 50 от ДР на ЗОДФЛ). В раздел I на Приложение № 1 към Закона за застраховането (изм., ДВ, бр. 96 от 2002 г., в сила от 1.01.2003 г.) са обособени следните видове застраховки:
1. Застраховка `Живот` и рента:
а) застраховка `Живот`;
б) застраховка за пенсия или рента.
2. Женитбена и детска застраховка.
3. Застраховка `Живот`, свързана с инвестиционен фонд.
4. Постоянна здравна застраховка.
5. Изкупуване на капитал.
6. Допълнителна застраховка.
3. Счита се, че данъчното облекчение по чл. 20, ал. 2, чл. 21, ал. 2, и чл. 22, ал. 1, т. 3 от ЗОДФЛ, може да се прилага само за видовете застраховки, посочени в точка 1 и 3 от раздел I на Приложение № 1 към Закона за застраховането. Това е така, тъй като законодателят е ограничил правото за ползване на облекчението само за вноски/премии по определени видове застраховки (застраховки `Живот` и застраховки `Живот`, свързани с инвестиционен фонд). В този смисъл, лицата не могат да се възползват от въпросното намаление, ако съответните вноски/премии са по договори за: `Женитбена и детска застраховка`, `Постоянна здравна застраховка` (застраховка `Изкупуване на капитал` или `Допълнителна застраховка`).
4. Относно прилагането на чл. 26, т. 8 от ЗОДФЛ.
Съгласно чл. 26, т. 8 от ЗОДФЛ данъчната основа е брутната сума на получените доходи от доброволно пенсионно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица, както и от застраховки `Живот` и застраховки `Живот`, ако са свързани с инвестиционен фонд, с изключение на посочените в чл. 12, ал. 1, т. З и 4. Облагането в общия случай е с окончателен данък по реда на чл. 40 от ЗОДФЛ с изключение на получените пенсии и/или суми от фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване при придобиване на право на пенсия, които се включват в данъчната основа за общия годишен доход и се облагат по таблицата към чл. 35 от закона.
Предвидено е да не се облагат с данък доходите, съответстващи на частта от вноските, за които не е ползвано данъчно облекчение по реда на чл. 20, ал. 2, чл. 21, ал. 1, т. 2 и чл. 22, ал. 1, т. З от закона (чл. 29, ал. 6 и чл. 40, ал. 1 от ЗОДФЛ). Например такива са случаите, когато вноските/ премиите са:
- направени от името и за сметка на друго лице. В този случай вноските/премиите не са за сметка на съответното физическо лице и то няма право да ползва облекчението по чл. 20, ал. 2, чл. 21, ал. 1, т. 2 и чл. 22, ал. 1, т. З от ЗОДФЛ;
- направени от източници на доходи, упоменати в глави девета, десета, единадесета или от дейност по глава четиринадесета на ЗОДФЛ, спрямо които разпоредбите на чл. 20, ал. 2, чл. 21, ал. 1, т. 2 и чл. 22, ал. 1, т. 3 не намират приложение;
- направени в размер, по-голям от законоустановения в чл. 20, ал. 2, чл. 21, ал. 1, т. 2 и чл. 22, ал. 1, т. 2 и чл. 22, ал. 1, т. З от ЗОДФЛ, като за частта, превишаваща този размер, лицата нямат право да ползват данъчното облекчение.
При получаване/изплащане на доходи по чл. 26, ал. 8 от ЗОДФЛ следва да се отчита фактът, че горепосочените случаи за направените вноски/премии, или за част от тях, физическото лице няма право и не може да ползва данъчното облекчение, поради което доходите, съответстващи на частта от тези вноски или премии, не се облагат.
В много от запитванията, касаещи облагането на доходите от доброволно осигуряване и застраховане, се правят различни интерпретации по повод попълването на справката по чл. 57 от ЗОДФЛ от предприятията - платци на такива доходи. Едновременно с това се посочват и някои проблеми, свързани с декларирането им от физическите лица. В тази връзка е необходимо да се има предвид следното:
1. Съгласно чл. 57 от ЗОДФЛ всяко предприятие, изплащащо доход на физическо лице през данъчната година, различен от дохода от трудови правоотношения и пенсии, е длъжно в срок до 15 април на следващата година да представи справка по образец за изплатените доходи в териториалната данъчна дирекция по седалището си. Образецът на справката по чл. 57 от ЗОДФЛ е утвърден със Заповед № 676/21.12.2000 г. на министъра на финансите и е обнародван в ДВ, бр. 2 от 5.01.2001 г. Видно от указанията към въпросния образец за всички доходи от доброволно пенсионно осигуряване и застраховане в колона 9 се вписва код 7, независимо от данъчното им третиране като облагаем или необлагаем доход, като обложени с окончателен данък или подлежащи на деклариране и облагане по реда на чл. 35 от ЗОДФЛ.
2. На основание чл. 41, ал. 1 от ЗОДФЛ данъчно задължените по този закон лица подават годишна данъчна декларация за облагаемия си доход по чл. 1, включително и за дохода, обложен с еднократен годишен (патентен) данък, в срок до 15 април на следващата година. В тази връзка следва да се уточни, че физическите лица са длъжни да декларират (в приложение 9 на данъчната декларация) облагаемите си доходи от доброволно пенсионно осигуряване, получени при придобиване право на пенсия, които подлежат на облагане по реда на чл. 35 от ЗОДФЛ. По аргумент на чл. 42, ал. 1 от ЗОДФЛ в декларацията не се посочват доходите от доброволно осигуряване и застраховане, които не подлежат на облагане, както и тези, обложени с окончателен данък по реда на чл. 40 от същия закон.
ГЛАВЕН ДАНЪЧЕН ДИРЕКТОР: (п) Н. Попов