Платен отпуск – Избрано от системата Въпроси и отговори на МТСП

Публикувано на

1.       Във връзка с ползването и отлагането на платените годишни отпуски – възниква следния въпрос – служител има неизползван годишен отпуск в размер на 35 дни. Как документално трябва да се оформи искането и съответно отказването и отлагането на отпуска? Колко дни могат да бъдат отложени – 10 или всичките 35дни?

Отговор на Емил Мирославов – Директор дирекция “Трудово право и обществено осигуряване” – По отношение ползването и отлагане на ползването на платените годишни отпуски МТСП изразява следното мнение:

Разпоредбите на Кодекса на труда за ползване на платения годишен отпуск само в календарната година, за която се полага, са категорични. Категорична е и забраната за работодателя да отлага ползването на повече от 10 работни дни от отпуска за следващата календарната година. Регламентирани са и причините за отлагане на ползването, когато поради ползването на посочени от законодателя други видове отпуски работникът или служителят не е имал възможност изцяло или отчасти да използва полагаемия му се отпуск. Поради това, становището на МТСП е, че неползваните дни отпуск през календарната година, за която се отнасят, и които не са отложени по реда на чл. 176, ал. 1 и 2 от КТ, не могат да се ползват през следващите календарни години.

Следва да се има предвид, че при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят дължи обезщетение за неползвания отпуск съгласно чл. 224 от КТ. В този случай обаче, се прилага погасителната давност по чл. 176, ал. 3 от КТ. Обезщетение се дължи само за неползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност, т.е. ако не изтекли 2 години от края на годината, за която се полага този отпуск или 2 години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му – за отпуск, отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 2 от КТ.

Разпоредбите на Кодекса на труда се прилагат за всички работници или служители, независимо в коя сфера работят. Обстоятелството че по принцип учителите ползват платения си годишен отпуск по време на ваканциите на учениците, не означава, че не могат да го ползват по друго време на годината, включително и „учебно време”. Още повече, че за майки с деца до 7-годишна възраст се прилага на чл. 174 КТ. Съгласно посочения текст работници или служители, ненавършили 18-годишна възраст, и майки с деца до 7-годишна възраст ползуват отпуска си през лятото, а по тяхно желание – и през друго време на годината, освен в случаите по ал. 4 на предходния член.

В разпоредбата на чл. 173, ал.8 КТ е предвидено, че работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя, когато той е поискан за периода, посочен в графика по ал. 1, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176. Видно от текста на разпоредбата, за да бъде ползван отпуска работника или служителя трябва да го е „поискал”, а работодателя да го разреши, освен ако ползването на отпуска е отложено по реда на чл. 176. Както е видно, закона не установява процедури относно реда и начина на „поискване”, нито за реда и начина на установяване на причините, поради което ползването му е отложено. Обаче, с оглед доказване на предприетите от работника или служителя действия с цел ползването на отпуска, така и с оглед уведомяването му, че отпуска се отлага поради „важни производствени причини” е препоръчително да се ползва писмена форма. Следователно отлагане ползването на отпуска по чл. 176, ал.1 КТ не следва да се осъществява с „обща заповед”. Няма пречка в Правилника за вътрешния трудов ред да се предвидят процедури, които да уреждат тези и други въпроси, свързани с правото и ползването на платените годишни отпуски.

2. Има ли право работодател да принуди работника да си ползва платеният отпуск при връчено от негова страна предизвестие за освобождаване?

Отговор – Разпоредбата на чл. 173, ал. 4 от Кодекса на труда предвижда, че работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие по време на престой повече от 5 работни дни, при ползване на отпуска едновременно от всички работници и служители, както и в случаите, когато работникът или служителят след покана от работодателя не е поискал отпуска си до края на календарната година, за която се полага. В този случай работодателят предоставя отпуска „без съгласието” на работника или служителя. Законът не урежда други хипотези, освен посочените.

3. Интересува ме мога в средата на календарната година /например през юни/ да ползвам целия си годишен отпуск /20 работни дни/ за същата година; в нарушение ли съм и подлежи ли работодателя ми на глоба ако го разреши?

Отговор – Начинът на ползване на платения годишен отпуск е уреден в чл. 172 от Кодекса на труда /КТ/, съгласно който платеният годишен отпуск се разрешава на работника или служителя наведнъж или на части, от които най-малко половината се ползва наведнъж през календарната година, за която се полага отпускът, за което следва да подадете писмена молба до работодателя. Няма законова пречка, след разрешение на работодателя и в началото на годината да ползвате и целия размер на полагащия Ви се платен годишен отпуск. В този случай няма предвидени санкции за работодателя.

4. Когато работник е в продължителен неплатен отпуск, който обхваща цялата предходна година и първата половина на текущата, същият има ли право на платен годишен отпуск за цяла година или само пропорционално на времето, за което му се признава трудов стаж.

Отговор – Съгласно чл. 155, ал. 1 и 4 от Кодекса на труда, всеки работник или служител има право на платен годишен отпуск. Размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни. Този размер, законодателят е определил за минимален, който се отнася за цяла една календарна година трудов стаж. Когато работодателят е разрешил продължителен неплатен отпуск, който период обхваща две последователни календарни години, то на основание чл. 160, ал. 3 от Кодекса на труда, ще бъдат признати 60 работни дни за трудов стаж, тъй като съгласно тази разпоредба, неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни – само ако това е предвидено в този кодекс, в друг закон или в акт на Министерския съвет. Ето защо, времето, признато по закон за трудов стаж по време на неплатения отпуск се взема под внимание при определяне размера на платения годишен отпуск за съответната календарна година.

5. Принудително ме накараха да изляза неплатен отпуск.Освен заплатата, какво друго губя?

Отговор – Съгласно чл. 160, ал.1 от КТ работодателят по искане на работника или служителя може да му разреши неплатен отпуск независимо от това, дали е ползувал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж. Както е видно от разпоредбата, неплатеният отпуск се разрешава по искане на работника или служителя, работодателя не може да предостави този вид отпуск без да е направено искане от лицето. В чл. 160, ал. 3 от КТ е предвидено, че неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни – само ако това е предвидено в КТ, в друг закон или в акт на Министерския съвет. Както е видно от разпоредбата, неплатения отпуск се разрешава по искане на работника или служителя, работодателят не може да предостави този вид отпуск без да е направено искане от лицето. Ако считате, че работодателят нарушава трудовото законодателство, можете да сигнализирате съответната инспекция по труда.

6. Имам съгласие от работодателя за ползване на 1год. неплатен отпуск. Искам да изляза първо в платен от 01.05.и след това да ползвам неплатения.Колко дни платен отпуск ще имам право да ползвам преди неплатения? 2/Ако не е целият, остатъкът запазва ли се за следващата година?

Отговор – В чл. 172 от КТ е предвидено, че платеният годишен отпуск се разрешава на работника или служителя наведнъж или на части и се ползва в съответствие с утвърден от работодателя график през календарната година, за която се полага. Според чл. 176, ал. 4 КТ ползването на платения годишен отпуск може да се отложи и когато през календарната година, за която се отнася, работникът или служителят не е имал възможност да го ползва изцяло или отчасти поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване или за отглеждане на малко дете, както и поради ползване на друг законоустановен отпуск. Следователно, разрешеният от работодателя неплатен отпуск би могъл да бъде причина за отлагане изцяло или отчасти на ползването на платения годишен отпуск за 2011 г.

7. Имаме служител с наложена мярка – задържане под стража. Как следва да му се оформят в декл. 1 дните, в които не е на работа за този и за последващите месеци, тъй като присъдата може да се забави и година? Може ли да бъде освободен от работа и по кой член от КТ и съответно как се оформят документите му?

Отговор – В Кодексът на труда има възможност за прекратяване на трудовия договор само когато лицето е задържано за изпълнение на присъда. Това означава, че случаите, в които то е „задържано под стража” не е предвидено прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя. В тези случаи можете да оформяте отсъствието като платен отпуск, по молба на лицето като неплатен отпуск или да го водите „самоотлъчка” Що се отнася до Декларация №1, следва да се обърнете към Националния осигурителен институт.

8. Може ли еднократният платен отпуск на основание чл.169, ал.3 от КТ да се ползва на части и то в различни години, или само еднократно?

Отговор – На основание чл. 169, ал. 3 от Кодекса на труда, учащите се по ал. 1 имат право еднократно и на платен отпуск от 30 работни дни за подготовка и явяване на зрелостен или държавен изпит, включително и за подготовка и защита на дипломна работа, дипломен проект или дисертация.Този отпуск може да се ползва наведнъж или на части, в зависимост от нуждите на обучаващия се. Определянето му като “еднократен” означава че се полага само веднъж в рамките на обучението определено с програмата на учебното заведение.

9. Има ли право работодателя да откаже отпуск по чл.169, при положение, че в колективния тр.договор, който той е подписал е записано, че се съгласява на такава?

Отговор – Съгласно чл.169, ал.1 от КТ, право на платен отпуск за обучение в размер на 25 работни дни за всяка учебна година имат работници или служители, обучаващи се без откъсване от производството със съгласието на работодателя. Платеният отпуск за обучение по чл.169 от КТ е целеви и се предоставя за посещение на учебни занятия и за подготовка и явяване на изпити. Съгласието на работодателя за обучението е условие за реализиране на възможността за ползване на този вид платен отпуск . Следва да имате предвид, че отпуска по чл.169 от КТ се отнася само за работници или служители, които се обучават без откъсване от производството (задочно, вечерно, дистанционна форма на обучение). Студентите – редовна форма на обучение нямат право на отпуск по чл.169 от КТ. В случай, че отговаряте на изискванията на разпоредбата, имате право на отпуск по чл. 169 от КТ независимо дали е уговорено или не в КТД. В чл. 171 от КТ е предвидено,че работниците и служителите по чл. 169, ал. 1 имат право и на неплатен отпуск в следните размери: 1. за подготовка и явяване на изпит – до 20 работни дни за учебна година; 2. за подготовка и явяване на приемен, на зрелостен или на държавен изпит, включително и за подготовка и защита на дипломна работа или дипломен проект в средни учебни заведения – до 30 работни дни; 3. за подготовка и явяване на държавен изпит, включително и за подготовка и защита на дипломна работа или на дипломен проект във висши учебни заведения – до 4 месеца; 4. за подготовка и защита на дисертация от задочни докторанти или от докторанти на самостоятелна подготовка – до 4 месеца. Когато съгласие на работодателя не е дадено, работникът или служителят, който учи в средно или във висше училище без откъсване от производството, има право на неплатен отпуск в размерите по ал. 1, намалени наполовина.

10. При повременно сделно на заплащане на труда (основна РЗ + възнаграждение за преизпълнение) възнаграждението над основана РЗ включва ли се в брутното трудово възнаграждение за платен годишен отпуск по чл. 177 и обезщетението по чл. 228 от КТ? В този случай важат ли чл.17 ал.2 от НСОРЗ и §1 на Наредбата за допълнителни и др. труд. Възнаграждения?

Отговор – С Постановление № 4 на Министерския съвет от 17 януари 2007 г.е приета Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (ДВ, бр. 9 от 2007 г., в сила от 1.07.2007 г.) Със същото постановление се отменя Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения, приета с Постановление № 133 на Министерския съвет от 1993 г. Съгласно чл. 17, ал.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 чл. 228 от Кодекса на труда се включват: 1. основната работна заплата за отработеното време; 2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; 4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда; 5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда; 6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; 7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда. Разпоредбата на чл. 17, ал.2 от наредбата определя, че в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 от Кодекса на труда се включва съответната пропорционална част от допълнителните периодични или годишни възнаграждения, изплатени след ползването на платения отпуск, като за целта се преизчисляват изплатените възнаграждения за платен отпуск. Тези разпоредби се прилагат независимо от формата на заплащане. Когато се определя брутното трудово възнаграждение по чл. 17 от НСОРЗ не се включва възнаграждение за ползван отпуск, нито изплатено обезщетение.

11. Имам ли право да ползам платен отпуск за отглеждане на дете до 2 години,след като съм се върнала на работа, но детето не посещава детско заведение?

Отговор – Разпоредбата на чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда предвижда, че след използване на отпуска поради бременност, раждане или осиновяване, ако детето не е настанено в детско заведение, работничката или служителката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на първо, второ и трето дете до навършване на 2-годишната му възраст и 6 месеца за всяко следващо дете. Предвид на това, ако детето Ви не е навършило 2 години и не посещава детско заведение /с такса или без такса/, може отново да ползвате отпуска за гледане на дете до 2 години по чл. 164, ал.1 КТ. Съгласно чл. 46, ал. 1 и 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, отпускът за отглеждане на дете до двегодишна възраст по чл. 164, ал. 1 КТ се ползва въз основа на писмено заявление на майката до работодателя. Предприятието е длъжно да разреши отпуска от деня, посочен в заявлението. Ако лицето няма право на този отпуск, предприятието е длъжно да го уведоми за това незабавно, като мотивира отказа си. Когато заявлението по ал. 1 се подава от майката, към него се прилага декларация, че тя не е лишена от родителски права или нейните родителски права не са ограничени по установен ред, че детето не е дадено за осиновяване или не е настанено в детско заведение, включително детска ясла, че майката не е дала съгласие по чл. 164, ал. 3 от КТ отпускът да бъде ползван от бащата или от някой от техните родители, както и че детето не се отглежда от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството. На основание чл. 53, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване след изтичането на срока на обезщетението за бременност и раждане през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете на майката се изплаща месечно парично обезщетение в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, който за 2011г. е в размер на 240 лв.

12. Ако служител заяви 20 дни отпуск от 01.09.2011 до 30.09.2011, а по- късно напише молба, че иска да ползва отпуска 20 дни от 01.06.2011 до 28.06.2011, работодателят има право да му я разреши и няма нужда да се променя графика. Тогава какво става септември, когато служителя няма вече платен отпуск, а графика не е променен? Трябва ли работодателя да го накара да излезе в неплатен отпуск?

Отговор – Съгласно чл.173, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) до 31 декември на предходната календарна година работодателят утвърждава график за ползването от работниците и служителите на платения годишен отпуск за следващата календарна година след консултации с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2. Графикът се изготвя така, че да се даде възможност на всички работници и служители да ползват платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага. Данните, които се съдържат в графика, и редът за неговото изменение се уреждат с наредба на Министерския съвет. Видно от посочената разпоредба, целта на графика е да осигури на всички работници и служители ползването на платения годишен отпуск в календарната година, за която се отнася. В конкретно посочения от Вас пример, не става ясно кое Ви кара да мислите, че ако работника или служителя със съгласието на работодателя е ползвал отпуска си извън графика, за периода на графика трябва същия работник или служител да ползва неплатен отпуск. Такъв случай би могъл да се получи само ако работодателя се възползва от възможностите по чл. 173, ал.7 КТ, т.е. да даде ползването на платените годишни отпуски без съгласието на работниците и служителите, но някои от тях вече са ги ползвали. Но дори и в тези случаи работодателят не може да принуди работника или служителя да ползва неплатен отпуск, ако не е поискано изрично ползването на този вид отпуск.

13. В трудовия ми договор е записано, че работя на ненормиран работен ден и ми се полагат по 25 дни отпуск годишно. Искам да си пусна отпуск след 1 година майчинство, но ми казват, че по време на майчинството нямам право на допълнителните 5 дни. Така ли е и ако да, в кой нормативен документ е записано това?

Отговор – Разпоредбата на чл. 156, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда /КТ/ урежда правото на работниците и служителите на допълнителен платен годишен отпуск за работа при ненормиран работен ден. Целта на този отпуск е да се компенсира по-продължителната работа през някои дни от работната седмица с допълнителна почивка. Поради това майките, които са ползвали платен отпуск по чл. 164, ал. 1 КТ за отглеждане на дете до 2- годишна възраст, нямат право на този допълнителен платен годишен отпуск, тъй като не са работили реално при условията на ненормиран работен ден. Но следва да имате предвид, че за времето на ползване на отпуска за отглеждане на дете имате право на основен платен годишен отпуск по чл. 155 КТ, тъй като времето на ползване на отпуска по чл. 164, ал. 1 КТ се признава за трудов стаж на основание чл. 164, ал. 4, изр. 2 КТ.

14. Мога ли да ползвам платен отпуск при необходимост извън периодите, посочени в графика за отпуск?

Отговор – Според чл. 173, ал. 8 КТ работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя, когато той е поискан за периода, посочен в графика, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176. Следователно, задължението на работодателя да разреши ползване на поискан от работника или служителя платен годишен отпуск, е само когато отпускът е поискан за периода, посочен в графика. Ако работникът или служителят пожелае “да ползва платен отпуск при необходимост” за период, който не е посочен в графика, работодателят не е длъжен, но ако прецени може да разреши ползването. Освен това, “при необходимост”, извън периодите, посочени в графика за отпуските, може по искане на работника или служителя и с разрешение на работодателя да се ползва и неплатен отпуск по чл. 160, ал. 1 от КТ, като неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж съгласно чл. 160, ал. 3 от КТ.

15. Работя на постоянен трудов договор,от който съм в неплатен отпуск – 6 месеца. Започнах работа на друго място по чл.111. Искам да си пусна предизвестие за напускане по основния трудов договор. Неплатеният отпуск ще ми се счита ли за предизвестие или трябва да го отработя?

Отговор – Няма пречка по време на предизвестието да ползвате неплатен отпуск по Ваше искане и с изричното съгласие на работодателя, тъй като по принцип предизвестието се отработва. Ако не се отработи се изплаща обезщетение по реда на чл. 220 от Кодекса на труда.

16. Майка на две живи деца – едното навършило 24 г. и другото на 16 г. има ли право на платен отпуск от 2 дни за 2010 г. и 2011 г. на осн .чл.168 от КТ? Правото е уговорено в КТД.

Отговор – Съгласно чл. 168, ал.1 от Кодекса на труда, ако е уговорено в колективен трудов договор, работничка или служителка с две живи деца до 18-годишна възраст има право на два работни дни платен отпуск за всяка календарна година. Съгласно ал. 2 работничката или служителката има право да ползва отпуска по предходната алинея включително и за календарната година, в която някое или всички деца навършват 18-годишна възраст. От тези законови разпоредби следва, че работничката или служителката има право да ползва отпуск по чл. 168 и за календарната година, през която едното от децата й навършва пълнолетие. Тъй като е необходимо и двете деца да не са навършили пълнолетие, то след навършване на 18-годишна възраст на едно от децата или и на двете, служителката от следващата календарна година няма да има право да се ползва от този вид отпуск.

17. Правото по чл.168 от КТ кога се придобива? В годината когато е родено второто дете имам ли право на тези 2 дни отпуска?

Отговор – Съгласно чл. 168, ал. 1 от Кодекса на труда ако е уговорено в колективен трудов договор, работничка или служителка с две живи деца до 18-годишна възраст има право на два работни дни, а работничка или служителка с три или повече живи деца до 18-годишна възраст – на 4 работни дни платен отпуск за всяка календарна година. Този отпуск се ползва, когато работничката или служителката пожелае, и не може да се компенсира с парично обезщетение, освен при прекратяване на трудовото правоотношение. Видно от законовите тестове е, че предпоставките за да се придобие правото на този отпуск са: наличие на две и повече живи деца, които да са непълнолетни /ненавършили 18 години/. Предвид на това правото на ползване на отпуска възниква с раждането на второто дете, вкл. и за годината, в която е родено.